Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Човекът се променя и никъде другаде освен в брака — най-интимната човешка връзка — характерът не може по-добре и по-непосредствено да се развива в посока към хармоничен съвместен живот.
Отделяме на тези разсъждения толкова много място, тъй като се увеличава броят на жените, които след няколкогодишен брачен живот търсят развод само поради това, че любовта им към съпруга е угаснала и те вече не чувствуват влечение към него. С изключение на някои дреболии те нямат основание да се оплачат от него; не една жена се хвали, че другите жени биха били щастливи да имат такъв съпруг. Хората, които познават брачната двойка, не могат да разберат защо жената иска да напусне мъжа си. Противно на мъжа, който се стреми да запази брака, жената обяснява, че още от самото начало не е изпитвала голяма любов към него. Постепенно у нея се породило отвращение към всяка негова нежност, а коитусът, който най-често е отказвала, не само че не я е задоволявал, но направо бил изнасилване на чувствата й.
Често пъти тази жена среща друг партньор, който обективно не е необходимо да бъде по-добър (дори и в сексуалната област), но с когото тя се чувствува способна за опияняващи изживявания. Колкото и да се старае съпругът да се държи във всяко отношение така, както тя желае или както другият и се харесва, усилията му са напразни, остават без ефект, като че ли тя изобщо не притежава антена за приемане на ухажването му. Децата, съвместно обзаведеното жилище и всякакви други доводи малко я трогват и тя подчертава, че ще се раздели с мъжа си дори тогава, когато любовникът й не я иска повече. Тя гледа на борещия се за нея и всеопрощаващ мъж, който е готов да се примири дори с извънбрачните й връзки, като на другар, към когото изпитва само съжаление. Понякога в брачната консултация от такива случаи се остава с впечатление, че мъжът постига по-малко успех със своята примирена борба, отколкото с последователното запазване на своето достойнство. Опитът да се вкарат чувствата на жената в реалистични релси, вместо да се остави да бъде водена сляпо от тях, трябва да се направи в интерес на всички, макар той често да остава неуспешен.
Всичко това се отнася и за мъжа, който изоставя семейството си с прозрачните доводи, че отива при някоя друга жена, която уж по-добре го разбирала. Разбира се, никак не е случайно, че другата най-често е по-млада и по-ефектна.
Когато не съществува телесна и душевна връзка, когато съпрузите живеят един до друг или един против друг без любов, така че юридически съществуващата общност е загубила смисъл за жената и мьжа, за децата и за обществото, тогава би трябвало след всестранна и сериозна проверка да се постави въпросът, дали раздялата не е по-морална от продължаването на привидния брак.
ВИНОВЕН ЛИ Е МЪЖЪТ ЗА НЕЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕНАТА?
Да приемем, че мъжът и жената наистина се обичат и се допълват, без да правят разлика между духовна и телесна привързаност. Жената не е фригидна и желае сношението. Възпитанието и досегашният й житейски опит са оформили положителна нагласа спрямо сексуалността. Интимната среща се извършва при благоприятни външни условия. Въпреки това жената стига до оргазъм много рядко или въобще не го познава. На какво се дължи това? Или иначе казано — кой е виновен? Няма друга съвместна човешка дейност, при която участниците да се настройват един друг душевно и телесно толкова фино и гъвкаво в зависимост от променящата се ситуация, както при и още преди половия акт. Колкото по-лесно се смущава половият акт при един човек, толкова по-необходима е взаимната нюансирана нагласа с партньора. По психологически причини повечето жени се смущават по-лесно от мъжете. Освен това половото им желание се събужда постепенно, защото обусловени от възпитанието задръжки му пречат да се проявява. Тяхната способност да стигнат до оргазъм се изгражда бавно. За тази нагласа им е необходимо най-често дълго време, понякога години.