Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Дори при взаимна любов сексуалният проблем не може да се реши от само себе си. Но любовта е най-важната предпоставка за преодоляване на сексуалните смущения, особено на аноргазмията у жената, и за намиране на телесната хармония. За оргазъма на жената е по-важно тя да обича мъжа, отколкото той да я обича. Не една жена получава оргазъм с любимия мъж (дори ако той не изпитва чувства към нея) и остава незадоволена с друг, когото не обича, макар той искрено да е влюбен в нея. Трябва обаче да се пазим от неправилно тълкуване и обобщаване на този факт. Мисълта на Стендал: „Студена жена е жената, несрещнала още оногова, когото трябва да обича“ важи за някои, но в никакъв случай — за всички жени, които „нищо не усещат“. Аноргазмията (и фригидността) може да се съпътствува от неподправена любов към партньора, както и обратното — оргазъм може да се достигне и без любов. Освен това всяка жена (и всеки мъж) реагира различно. Ако тя не се покаже много пламенна, това далеч не означава, че й липсват любов, копнеж и желание.
Аноргазмията у жената може да бъде предизвикана от вътрешно отхвърляне на партньора, което не се отнася винаги за цялата му личност, но може да се ограничава за отделни негови черти; това е напълно нормално явление. Много жени с развито либидо реагират полово и спрямо по-малко обичан мъж, но за истинско ощастливяване е необходима взаимност на чувствата. Поради това жената обикновено желае за полов партньор само този мъж, с когото е свързана с любов. Под „любов“ не бива да се разбира само симпатия или приятелско отношение. Тук вече е необходима страст, която придава динамика на връзката. Някои жени без оргазъм отговарят на въпроса, дали обичат мъжа си така; „Е, да, обичам го, той ми е много симпатичен и е наистина добър и мил човек, не намирам никакъв недостатък у него.“ Най-често се оказва, че тази „любов“ в същност е само симпатия, която се е създала по време на съвместния живот или на продължителното познанство. Тя обаче никога не е произлязла или прераснала във вълнуващото чувство на влюбеност и никога не я е карала да чезне часове и нощи от копнеж. Нерядко такива жени споменават друг мъж, който ги е привличал по-силно.
Често пъти тези жени признават, че поради разочарование са сключили прибързано брак с мъжа, който в момента ги е ухажвал. Надявали се, че по този начин ще преодолеят болката и по-лесно ще се откъснат от другия, но същевременно ще му покажат колко са желани, с надеждата да го накарат да се завърне. Тя никога не се е сбъдвала. Тези жени в същност измамват себе си и преди всичко — мъжа, с когото са сключили брак. Много често зад това поведение се крие отдавна отживелият възглед, че за жената е срамно да не се задоми на млади години или да бъде изоставена. Самоуверената, образована и издигната в професията си жена обмисля задълбочено, преди да се обвърже, защото не търси сигурност, а се стреми към пълноценен брак, в който може да продължи да разгръща личността си.
Ако все пак бракът лекомислено е сключен по споменатите по-горе мотиви, прибързаният съвет към жената да се разведе отново би бил също така лекомислен. По-скоро тя би трябвало да си представи реалистично ежедневието в брака и от тази гледна точка да провери ролята на бившия, който в края на краищата е злоупотребил с нейното доверие и любов. От друга страна, тя трябва да обогати с любов и общи интереси живота с мъжа си, преди да помисли за развод.
Жените, които още не са направили крачката от буйните увлечения към зрялата любов, също са склонни да идеализират копнежа си по предишния си приятел или по някой друг мъж, с когото може би даже никога не са били интимни. Такива блянове пречат на всеотдайността към съпруга. Но съпрузите, които се трудят съвместно да изпълняват жизнените си задачи, успяват да израснат и се разбират все по-добре и преодоляват тези странични пориви на чувствата.
Ние не искаме да си затваряме очите пред факта, че някои омъжени жени имат любовник, с когото се чувствуват полово по-задоволени, отколкото със собствения си съпруг. В много такива бракове мъжът не е съумял да бъде и любовник на жена си и да се държи така с нея, че тя да бъде щастлива само с него.
Ако, от друга страна, разгледаме по-отблизо тези „обожатели“, ще открием между тях немалко женени мъже, които спрямо чуждите жени се държат твърде галантно, за да си доставят „разнообразие“. Същевременно те пренебрегват по най-груб начин собствените си съпруги. Макар неуважението към съпругата да ги издава, много жени се поддават на техните любовни обяснения, защото, колкото по-малко са научили за човека от образованието и от житейския опит и колкото по-малко са осъзнали достойнството на личността си, толкова по-лесно е за ухажьора да изиграе при случайните срещи козовете си и да импонира с необвързващата си романтика.