Гняв

Предполагам, че до ушите ти е стигнал слуха за Свинарника и Дик Кийни (следващия пасаж беше цензориран, вероятно с цел да се избегне евентуална психична травма за пациента) никой в града не може да повярва. Човек никога не знае на какво са способни хората, нали?

Речта на Керол Грейнджър по случай завършването беше препечатана в списание „На седемнадесет“. Ако не ми изневерява паметта, темата беше: „Възгледи върху личностната интеграция в обществото“ или някаква подобна фъшкия. Намирисва на разработки по нашата специалност, нали Чарли?

А, да не забравя, Ирма Бейтс ходи с някакъв „хипар“ от Луистън. Мисля че дори ги видях на протестната демонстрация в Портленд, когато пристигна Роб Доул да ни кандардисва за следващите президентски избори. Арестуваха ги и ги пуснаха едва след като Доул си замина. На мисис Бейтс сигурно са й поникнали мустаци от яд. Представяш ли си — Ирма Бейтс замахнала с портрета на Гюс Хол9 пред пребледнелия от ужас Роб Доул? Ха-ха, ще си умра. Де да беше тук, Чарли, да се посмеем двамата! Господи, ако знаеш само как ми липсваш, дупе вмирисано!

Грейси Станер, оная готината мацка, скоро ще се омъжва и това също е една от тукашните сензации. Направо да изкукуригаш (пасажът беше цензориран, вероятно е бил счетен за рисков по отношение на душевното равновесие на пациента). Както вече споменах по-горе, никой не знае какво да очаква от хората.

Е, май друго няма. Надявам се, че се държат добре с теб, Ферд, защото нямам търпение да те видя на въздух. Да знаеш, че ще съм първият ти посетител, веднага щом ти разрешат свиждане.