В търсене на оцелелите
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В търсене на оцелелите». Краткое содержание книги:
Нито един от двамата не беше в състояние да му предложи помощ. Единият бе вдигнал кожата на вълкодава над главата си, сякаш възнамеряваше да захвърли тежкия товар и да се впусне в бягство. Биърш бе приклекнал до вратата, от двете му усти се разнасяше ядосано сумтене, с едната ръка притискаше сънародника си, а с другата напразно удряше по контролното табло.
Джинзлър се огледа. С изключение на вратата и контролното табло, което Биърш продължаваше да налага, помещението бе абсолютно голо, без никакви мебели и апаратура. Контролното табло също не предлагаше кой знае какви възможности. Имаше само пет бутона, отбелязани с К-4-1, К-4-2, К-5-1 и К-5-2, обичайната аварийна спирачка и контакт за свързване на дроид. Само дето те не разполагаха с дроид. Джинзлър не беше въоръжен, макар че, дори и да имаше бластер, не се сещаше какво да прави с него. Предавателят му не бе свързан с „Посланик Чаф“, а и похитителите им сигурно вече заглушаваха честотите.
Но все пак си заслужаваше да опита. Внимателно бръкна в раницата си и в този миг от контролното табло се чу щракване. Биърш отскочи и се присви, сякаш го удари ток.
— Здравейте, посланик Джинзлър — обади се човешки глас.
— Аз съм Пресор, пазителят на колонията.
— Здравейте, пазителю — отвърна Джинзлър, опитвайки се гласът му да звучи спокойно. — Доста ни изненадахте.
— Не се и съмнявам. Приемете извиненията ми. Но сигурно разбирате, че сме длъжни да бъдем внимателни.
— Естествено — отвърна Джинзлър, макар да не бе толкова сигурен. — Ще позволите ли да попитам каква е съдбата на останалите от групата ни?
— В пълна безопасност са. Поне засега. Все още не сме решили какво да правим с вас. Но бих искал да се срещнем и да поговорим.
Стотици мравки пробягаха по кожата на Джинзлър. „Посланик Джинзлър“… Беше избрал ролята само за да се добере до борда на „Посланик Чаф“ и да се включи в експедицията. А колонистите явно бяха приели историята му за чиста монета.
И сега на него се падаше тежката задача да води преговорите за съдбата на всички участници.
В гърдите му се надигна паника. Не беше дипломат, не бе обучаван да посредничи и да преговаря. Беше обикновен електротехник, и то не особено добър. Всъщност целият му живот бе пълен провал. Люк и Мара трябваше да поемат преговорите с пазителя Пресор. Или пък аристокра Формби — все пак се намираха на територията на чисите, а не на Новата република. Дори командир Фел имаше по-богат опит в контактите с непознати култури.
Но Пресор бе избрал именно него. Не биваше да оспорва решението му, а ако признаеше истината, нещата щяха да се влошат още повече. Независимо дали му харесваше или не, отговорността бе негова.
— На всяка цена — отвърна той. — Кажете какво трябва да направим, за да излезем от тук.
— След малко вратата ще се отвори. Момичето ще ви чака отвън и ще ви доведе при мен.
— Разбирам — Джинзлър сведе поглед към Фийса. — А останалите?
— Те ще трябва да почакат. Фийса се разплака:
— Моля ви — прошепна тя. — Моля ви, не ме оставяйте тук!
— Не може да ни оставите — обади се и Биърш. — Моля ви, посланик Джинзлър.
Джинзлър свъси вежди. Ставаше все по-трудно.
— Разбирам загрижеността ви, пазителю — започна той. — Но моите спътници… трудно бихте ги определили като смелчаги.
— Тук смелчаги не ни трябват, посланик — отвърна мрачно Пресор. — А и не ги обичаме особено.
— Да, разбирам ви. Исках да кажа, че за тях ще е прекалено тежко изпитание да останат тук да ме чакат сами. Освен това — най-сетне му дойде вдъхновение — камерхер Биърш е изминал дълъг път, за да поднесе почитта на народа на джеронците, задето сте ги спасили от робството на вагаарите преди толкова много години. Сигурен съм, че те биха желали да присъстват на разговора ни.
Не последва отговор. Джинзлър стоеше неподвижно, прегърнал Фийса, стискайки палци наум.
— Добре — въздъхна накрая Пресор. — Нека ви придружат, стига да не се намесват в разговорите. Надявам се, че вие ще гарантирате за поведението им?
— Разбира се — отсече твърдо Джинзлър. — Никой не желае да ви навреди. Дошли сме тук единствено да ви помогнем.
Пресор изсумтя:
— Не се и съмнявам.
Мара направи и последния деликатен разрез на квадратчето от двайсет квадратни сантиметра от стената. Парченцето залитна навътре и увисна във въздуха, хванато чрез Силата от Люк.
— Добре — въздъхна той и го пусна внимателно на пода. От дупката нахлу топъл въздух. — Да видим какво е положението.
— Положението е омотано в кабели — обади се Мара, прибра лазерния меч и се приближи до отвора.