В търсене на оцелелите
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В търсене на оцелелите». Краткое содержание книги:
— Толкова много посетители — отбеляза момичето и зави наляво в някаква ниша.
— Така е — кимна аристокра. — А ти как се казваш?
— Евлин. Оттук, моля — докосна контролното табло на стената и пред нея се отвори врата. Махна на останалите да я последват и пристъпи вътре.
Формби влезе след нея. Фел се приближи до Облак и попита:
— Засичаш ли Драск и джедаите?
— Не — отвърна щурмовакът. — Но тук е пълно с електронна апаратура, така че не може да се разчита на сензорите.
— Аха — Фел извади предавателя си. Влязоха в къс коридор с врати в другия край и по средата на дясната стена. Формби, чисите и двамата джеронци вървяха точно зад момичето, а Джинзлър, Фийса, Биърш и четвъртият джеронец бяха изостанали малко и се оглеждаха в празния коридор. — Облак, Кука, идете при Формби — заповяда той тихо. В другия край Евлин докосна контролното табло и вратата пред нея се отвори. — Аз оставам тук и…
Не успя да довърши изречението. Евлин престъпи прага и в този миг вратата се затръшна под носа на Формби. Фел извади бластера си, но вратата пред Облак също се затвори и имперските войници бяха разделени от останалите. Той се завъртя и видя как вратата, през която бяха влезли, също се затръшва и ги изолира от останалата част от кораба.
В следващия миг подът сякаш пропадна под краката им, но след няколко секунди, преди той да успее да довърши започнатата ругатня, движението спря.
— Добър ден — разнесе се глас от контролното табло. — Аз съм пазителят Пресор. Намирате се в турболифт, който се поддържа в празното пространство от два противоположни прехващащи лъча. Разбирате ли какво ви казвам?
— Естествено — Фел се опита да прозвучи спокойно. — Аз съм командир Чак Фел от Империята на ръката. Интересен капан сте измислили.
— Нищо особено, просто използваме ограничените си ресурси. Шестте клетки на турболифта в този пилон могат да действат самостоятелно или да бъдат съединявани за пренасяне на големи товари.
— Аха. Предполагам, че чрез споменатия от вас пилон се свързват двата крайцера?
— Захранващите кабели на прехващащите лъчи са омотани от външната страна на клетката — продължи Пресор, без да обръща внимание на въпроса му. — Затова ви съветвам да не се опитвате да пробивате стените.
— Ясно — очевидно пазителят не бе особено разговорлив.
— Какво искате от нас?
— От вас — нищо. Ще ви се обадя отново, когато реша какво да правя с цялата ви група.
— Много добре — Фел нехайно се огледа. Сигурно имаше поне една скрита камера. — Има ли смисъл да споменавам, че сме дошли с мир и с надеждата да помогнем на вас и вашите хора?
— Не — отвърна Пресор. Връзката прекъсна.
— Ехо? — извика кисело имперският офицер.
— Заглушават предавателите ни — обади се Сянка. — Нямаме връзка с никого.
— Нищо ново. А камерите?
— Една — Куката посочи с бластера си командното табло.
— Сигурен съм, че е там.
— Така е — потвърди Наблюдател. Фел кимна.
— Добре тогава — бръкна в раницата си. — Оттук няма как да помогнем на останалите, а бяхме изпратени, за да ги защитаваме. Длъжни сме да се измъкнем колкото се може по-бързо.
Напипа изолационното одеяло и хранителната паста. Пресор се гордееше, че може да използва ограничени ресурси, нали? Доколкото Фел знаеше, именно Империята на ръката бе измислила тази философия.
— Да си направим малко лично пространство — продължи той и пристъпи към скритата камера, — а след това да видим какво ще измислим.
— …така че бих ви посъветвал да не се опитвате да си пробивате път навън — повтори за трети път Пресор и обърса потта от челото си, в стаята бе горещо. — Разбрахте ли ме?
— Напълно — отвърна спокойно синьокожият, който се бе представил като аристокра Еди-кой-си. В четвъртата клетка на турболифта бяха попаднали четирима чиси и двама от непознатата раса. — Ще изчакаме решението ви. Но бих искал да подчертая, че сме дошли да ви помогнем, а не да ви навредим.
— Не се и съмнявам — отвърна Пресор. — Скоро пак ще се свържа с вас.
Изключи предавателя и мрачно изгледа неясното изображение от камерите в турболифта. Разбира се, че бяха дошли да им помогнат. Също както странните бойци в бяла броня и джедаите.
Дже дайте…
Пресор се вгледа в образа на двамата джедаи във втората клетка. Трудно можеше да се разчита на старата апаратура, но те изглеждаха млади, вероятно дори по-млади от самия него. Но възрастта не означаваше нищо. Според директора Улиър джедайската култура бе възникнала преди векове и се предаваше от поколение на поколение с канонична строгост. Ако тези двамата следваха старата традиция, сигурно по нищо не се различаваха от джедаите, които бяха потеглили с „Изходящ полет“ преди толкова години.