Звездният звяр

— Извиних ти се вече!

— И аз ти простих. Ще ти позволя да го забравиш след десетина години.

— Каква беше тая глупост за главния полицай? Защо всички трябва да са по петите ми? Освен началника Драйзър, разбира се.

— Защото е обявил обща тревога и предлага награда за Глупи, жив или мъртъв. За предпочитане — мъртъв. Правят го не на шега. Джони, изобщо не се шегуват. Така че какъвто и план да си имал, забрави го, ще трябва да измислим нещо по-добро. Имаш ли предвид нещо, или не?

Джон Томас пребледня и бавно отговори:

— Ами… Мислех да продължа в същия дух една-две нощи, докато стигнем място, за да се скрием.

Бети поклати глава.

— Не става. Колкото и да са тъпи тия чиновници, досега са се досетили в каква посока си тръгнал, понеже това е единственото място близо до Уествил, където може да се скрие звяр с размерите на Глупи. Пък и…

— О, нали ще се махнем от пътя?!

— Разбира се. И те ще претърсят гората дърво по дърво. Наистина не се шегуват, душко.

— Остави ме да се доизкажа. Нали знаеш стария уранов рудник? „Силата и Славата“? Минава се през прохода Умрелия вълк и после се тръгва на север по един каменист път. Това е целта ни. Там мога да скрия Глупи така, че наистина да не се вижда, главният тунел е достатъчно широк.

— Има някакви проблясъци на разум в тоя план, но не е достатъчно добър, като се имат предвид противниците ти — каза Бети и потъна в мълчание.

Джони неспокойно се размърда.

— Е, като не е достатъчно добър, какво ще правим?

— Стига си приказвал, остави ме да помисля.

Бети лежеше неподвижно, вперила очи в тъмносиньото планинско небе. Накрая каза:

— Бягството ти не решава нищо.

— Вярно, но поне ги обърках.

— Да, дотук добре. Понякога всичко трябва да се обръща с главата надолу, така влизат въздух и светлина. Сега обаче трябва ла подредим всичко така, както ни върши работа. А за да го направим, трябва да спечелим време. Идеята ти за рудника не е много лоша, ще я използуваме, докато уредим нещо по-подходящо.

— Според мене няма начин да го намерят там… Едва ли съществува по-усамотено място.

— Което значи, че със сигурност ще го претърсят. О, дяконът Драйзър може и да се заблуди, съмнявам се, че би намерил и собствената си шапка без заповед за издирване. Обаче е събрал въздушна хайка с размерите на малка армия и положително ще те открият. Взел си спалния си чувал, взел си храна, следователно спиш на открито. Аз те намерих, значи и те ще те намерят. Успях, защото знам що за човек си, но те ще постигнат същото с помощта на логиката, макар и по-бавно. Но не по-малко сигурно. Ще те открият и тогава с Глупи е свършено. Няма да рискуват, сигурно ще хвърлят бомби върху му.

Джон Томас си представи тази мрачна перспектива.

— Тогава какъв смисъл има да го крия в рудника?

— Да спечелиш ден-два, защото още не съм готова да го отведа.

— Моля?

— Не се чуди, ще го скрием в града.

— Какво? Шампионке, надморската височина ти е подействувала зле.

— В града, добре скрит… Защото на тоя толкова широк свят градът е единственото място, където няма да го търсят — каза Бети и добави: — Може би парниците на господин Ито ще свършат работа.

— Моля? Сега разбирам, че си полудяла.

— Сещаш ли се за някое по-сигурно убежище? Със сина на господин Ито човек може да се разбере, оня ден си поговорихме много приятно. Правих се на глупава, гледах го в очите и му позволих той да ми обясни нещата. Един от парниците ще ни послужи идеално. Е, може и да е тесничко, но се намираме в извънредно положение. Използувано е матово стъкло и вътре не се вижда, пък и на никого не би хрумнало, че Глупи може да е там.

— Не виждам как би успяла да го направиш.

— Само не ми се бъркай. Ако не осигуря парника… но аз ще го осигуря! Тогава ще намеря някой празен склад или нещо подобно. Тази нощ ще приберем Глупи в рудника, а аз ще тръгна обратно да уредя нещата. Утре вечер двамата с Глупи ще се върнем в града и…

— Как? Вървяхме две нощи, за да стигнем дотук, и ще вървим през по-голямата част от тая нощ, за да се доберем до мината. Не можеш да го върнеш за една нощ.

— Колко бързо може да върви, ако му се наложи?

— Никой не е в състояние да го язди, ако тича в галоп. Дори и аз не бих могъл.

— Няма да го яздя. Ще летя над него, ще го контролирам и ще го карам да забавя ход, когато има завои. За три часа, да речем, ще стигнем. И ще ни трябва още час, за да се промъкнем в парника.

— Е, може и да успеете.

— Ще успеем, защото няма друг изход. А после ти ще се оставиш да те хванат.

— Как така? Защо просто да не си ида у дома?