(Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент)
- Автор: Тили Патрик, Молитва на трекера
- Серия: amtrak wars #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент)». Краткое содержание книги:
Ейбрахам Линкълн, един от първите братовчеди на президента и ръководител на девета група, отговори с утвърдително кимане.
— Момчето има необходимата квалификация. Оцеляването му като пленник при мютите и бягството му показват, че има и необходимия кураж и съобразителност. Големият въпрос е… при неговото минало… можем ли да му вярваме?
Генералният президент се усмихна любезно.
— Ейб, причината, поради която Първото семейство все още контролира Федерацията, е, че ние винаги сме се поставяли в позиция да вярваме на някого. Разбира се, ние не можем да вярваме на Брикман. Въпреки това той има всички необходими качества. — Той огледа седналите около масата. — Зад честното му лице се крие един неискрен, пресметлив ум и огромна амбиция за успех…
— Резултат от години грижливо програмиране — каза Куинси Адамс. Като директор на Института за живот той беше загрижен заслугата на неговата служба да не бъде пропусната.
— Съвсем вярно, Куинси — каза Джеферсън 31-ви, като прикри недоволството си от прекъсването. — Той ще приеме с радост възможността да се върне при новите си приятели, но ще се сепне от онова, което искаме да направи. Обаче ще приеме задачата, защото с неговото възпитание на трекер това е негов свещен дълг… и също, понеже ние възнамеряваме да му направим предложение, което не може да откаже. И ще направи всичко възможно да се върне с новини, защото Федерацията е единственото място, където силната страст за власт на младия Брикман може да бъде удовлетворена.
Уорън Хардинг, един от по-младите братя на Генералния президент, погледна над масата към главния стратег Бен Карлстром.
— Кога планирате да започнете СКУЕЪРДАНС?
СКУЕЪРДАНС беше кодовото название, дадено на предложената полева операция МХ, в която Брикман трябваше да се свърже с похитителите си от Плейнфолк.
— Още не сме определили дата — отговори Карлстром.
Уорън огледа насядалите около масата, намръщи се недоумяващо, после отново се обърна към Карлстром.
— Не разбирам. Не трябва ли веднага да предприемем някакво действие по толкова важен въпрос?
— Сега е краят на ноември, Уорън — каза Карлстром. — Знам, че това не е от голямо значение тук долу, но вчера пристигнаха съобщения за падане на първия сняг на повърхността. Ешелоните се връщат и ще останат във форт Никсън/Уърт за редовния основен ремонт и снабдяване с нови оръжия. Всички полеви екипи МХ ще останат на повърхността и ще действат както обикновено, но с падането на снега повечето мюти няма да си покажат носовете навън. Вероятно ще извършим проникване през ранна пролет. — Карлстром спря и погледна Генералния президент. — При условие, разбира се, че Брикман се съгласи…
— Ще се съгласи — каза Генералният президент.
Карлстром отново се обърна към Уорън Хардинг.
— Той ще трябва да мине специален курс за подготовка и след това да проведем обичайните заседания за планиране на операцията. Имаме да вършим много работа за различните аспекти на операцията, преди да стигнем до тази фаза.
— А междувременно? — попита Уорън.
— Междувременно? — Генералният президент се усмихна. — Междувременно Брикман ще остане на нива А… с което, надявам се, ще натрупа ценен трудов опит.
От 25 ноември 2989 — датата на прехвърлянето му в нива А — до края на февруари следващата година Стив работи в екипа по полагане на тръби. Не на нива А, а на ниво В–3, двеста фута под мраморния площад „Джон Уейн“. Екипът се командваше от Брад Макси, строг шеф каналджия със съчувствие на булдозер и чувство на хумор на човек с цирей на задника. Макси, който беше педант по отношение на разпределението на работата, беше разделил хората си на екип А и Б, работеше денонощно на три смени и постигаше девет сменна седемдесет и два часова шестдневна седмица. Дълбоко в недрата на земята при постоянно ниво на светлина нямаше нито ден, нито нощ — само непрекъсната бърза смяна на времето; осем часа работа, осем часа почивка и после, когато всеки започваше да работи на колене, цели двадесет и четири часа почивка, които повечето хора прекарваха в хоризонтално положение. Дори ако бяха будни, нямаше много места, където биха могли да отидат. По време на отпуските си каналджиите имаха право да се качат в четворката — нива едно–1 до четири–10. По всяко друго време техните идентификационни карти ги ограничаваха до нива А. КЪЛЪМБЪС — компютърът, който действаше като централна нервна система на Федерацията — контролираше достъпа до асансьорите. Ако идентификационната карта не ти дава право да промениш нивата, не можеш да минеш през въртящите се прегради в асансьорните фоайета; нещо, което Стив беше открил при минаването „през пода“.