(Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент)
- Автор: Тили Патрик, Молитва на трекера
- Серия: amtrak wars #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент)». Краткое содержание книги:
— Да, сър? — каза Нанси Рейгън Джеферсън. Като повечето от личния състав на Първото семейство, тя беше близка роднина на Генералния президент.
— Покажи ми на екрана резюмета на файла на Брикман и на свързания с него материал. — Едно от предимствата да си президент беше да караш други да натискат бутони. Видеото на Генералния президент се активираше от гласа му — както и вратите на личния му асансьор и самият асансьор.
Фран Делано Джеферсън натисна зумера на вратата. Образът й се появи на друг от монтираните на бюрото на Генералния президент монитори.
— Влез…
Този път гласът активира въртящата се врата, свързваща кабинета му с този зад него. Фран влезе в цилиндричната кабина, тя се завъртя и я откара при Генералния президент. Врати с подобна конструкция, известни като въртящи се прегради, които позволяваха само оторизиран персонал да влиза един по един, сега имаше във всички помещения с висока сигурност. Въртящи се прегради бяха инсталирани в комплекса на кабинета на Генералния президент преди двеста години след един опит за „дворцов преврат“, в който шестима първи братовчеди на Генералния президент — Джордж Уошингтън Джеферсън 22-ри — бяха нахлули и го бяха застреляли, преди да ги спрат.
— Вземи стол и седни — каза Генералният президент.
Фран взе стол, седна и възпитано събра ръце в скута си.
Генералният президент махна с ръка към дисплея на първия от екраните, който Фран можеше да вижда само странично.
— Мисля, че трябва да взема някой, който да резюмира резюметата — каза той с чувство на хумор. — Разкажи ми основните моменти от историята на този младеж.
— Свален е над Уайоминг. Не го убиват и той се сприятелява с някои от мютите, които го излекуват. Те, изглежда, практикуват някаква форма на „природна“ медицина. Комбинация от билково лечение и биополета. Дава резултат. Левият му крак… който според Брикман е бил счупен… беше прегледан на рентгеновия апарат на долния етаж. Никаква следа от счупено. Съвсем цял е. Двамата главни похитители били летописци — Мистър Сноу и Кадилак, неговият вероятен наследник. Ще чуете да се споменават в официалния отчет на съвета на оценителите. Онова, което не се споменава, е, че Мистър Сноу е също и повелител. Седми кръг…
— Който вика бури?
— Да, сър. Той почти е унищожил „Луизианската дама“. За инцидента се съобщава в бойния рапорт на командир Хартман от 12-и юни. Може би ще намерите, че заслужава да се прочете. Новината за Мистър Сноу определено е лоша. Той и Кадилак са, според Брикман, много интелигентни.
Генералният президент кимна.
— Не съм изненадан. КЪЛЪМБЪС предсказа възможна еволюция на „умни мюти“.
— Кадилак, вторият летописец, е млад. Осемнадесетгодишен. Не е повелител, но също има в ръкава си скрит коз. Той е прорицател. Претендира, че може да чете камъни. Брикман не е бил свидетел на това, но казаното от Кадилак е било потвърдено от Мистър Сноу.
Генералният президент изучаваше Фран.
— Смяташ ли, че е възможно?
— Че Кадилак е прорицател? Или самата идея, че с помощта на виждащи камъни може да се предсказва бъдещето?
— И двете…
— Сър, аз… аз нямам нужната квалификация да правя преценка в тази област. Но ако искате личното ми мнение, бих казала, че се отнасям към тези въпроси без предразсъдъци.
Генералният президент се усмихна.
— Говориш като член на върховния съвет. Има ли още нещо?
— Има. Брикман не си е губил времето. Накарал е мютите да му помогнат да построи планер, като е използвал части от два паднали скайхока и в замяна е научил Кадилак да лети. За една седмица мютът се е научил да го управлява, сякаш е завършил Въздушната академия.
— Продължавай…
— Брикман също е открил, че партньорката на Кадилак по легло… една шестнадесетгодишна мютка на име Клиъруотър, е повелителка от втори кръг. Тя и Брикман са имали кратка интимна връзка. Било е буквално само за една нощ, но изглежда, е оставило своя отпечатък. От признанието на Брикман не е ясно дали младият летописец знае за това.
Генералният президент кимна.
— Предполагам зависи от това на кой камък е седял.
Фран се засмя. Връзката й с Генералния президент беше достатъчно близка, за да позволи известна неофициалност.
— Да. Но не ми позволявайте да създавам във вас погрешно впечатление. Това не е толкова лошо, колкото звучи. Брикман може би… както казват пионерите… има „туземна любовница“, но не е останал там. Мистър Сноу е с израстъци по главата, но Кадилак и Клиъруотър не са. Нещо повече. Те са… ако използвам думите на Брикман… „свръхнормални“. Те имат не само прави крайници и гладка кожа… но и чиста кожа и са надарени. Идеални кандидати за списъка за Талисмана.