Тарлинг знаеше добре, че Милбърг не би посегнал на себе си, а информацията, че Сам Стей е убил госпожа Райдър, не добавяше нищо ново. Но от съобщението, че отмъстителният психопат знае къде се намира Одет Райдър, плувна целият в пот.
— Къде е господин Уайтсайд? — попита той.
— Отиде в ресторант „Камбур“ на среща с някакъв човек, сър — отговори сержантът.
Човекът се оказа един от помощниците на Милбърг в универсалния магазин „Лайн“. Налагаше се Тарлинг да се види веднага с инспектора, тъй като той отговаряше за формалностите в разследването и трябваше да поиска съгласието му, преди да постави детективи, които да наблюдават клиниката на Кавендиш Плейс.
Хвана такси и отиде в „Камбур“, който се намираше в Сохо, и за щастие срещна Уайтсайд тъкмо когато той излизаше.
— Не научих много нещо от това приятелче — започна Уайтсайд, но Тарлинг му подаде писмото.
Човекът от Скотланд Ярд го прочете без коментар и му го върна.
— Разбира се, че не се е самоубил. Това е последното, за което хора от рода на Милбърг биха помислили сериозно. Той е хладнокръвен негодник. Представете си го как сяда и пише спокойно за убиеца на съпругата си!
— Какво смятате по другия въпрос — заплахата срещу Одет?
Уайтсайд кимна.
— Това вече е по-сериозно — потвърди той. — Във всеки случай не можем да поемаме рискове. Чули ли сте нещо за Стей?
Тарлинг разказа историята с откраднатото такси.
— Ще го пипнем — заяви уверено Уайтсайд. — Няма си другарчета, а при кражбите на автомобили без другарчета никой не може да се измъкне.
Той се качи в таксито на Тарлинг и след няколко минути двамата бяха в клиниката.
Посрещна ги старшата сестра, уравновесена дама с майчински вид.
— Съжалявам, че ви безпокоя по никое време — каза Тарлинг, доловил нейното неодобрение. — Но тази вечер получихме информация, заради която се налага да сложим охрана на госпожица Райдър.
— Охрана ли? — възкликна изненадана старшата сестра. — Нещо не ви разбирам, господин Тарлинг. Знаете, че тя не е в състояние да излиза. Смятах, че съм ви дала ясно да го разберете, когато бяхте тук сутринта.
— Да излиза ли? — озадачи се Тарлинг. — Какво искате да кажете? Тя да не е тръгнала да излиза?
Сега беше ред на старшата сестра да се изненада.
— Но нали изпратихте да я вземат преди половин час — съобщи тя.
— Изпратил съм да я вземат ли? — Тарлинг пребледня. — Кажете, моля ви, какво е станало?
— Преди около половин час или малко повече — поясни старшата сестра — дойде един шофьор на такси и ми каза, че е изпратен от полицията да откара незабавно госпожица Райдър — търсели я във връзка с убийството на майка й.
Тарлинг не успя да се овладее.
— Не сте ли изпращали да я вземат? — попита разтревожена сестрата.
Тарлинг поклати глава.
— Как изглежда човекът? — поинтересува се той.
— Много обикновен наглед, доста дребен и болнав — имам предвид шофьора на таксито.
— Имате ли представа къде отидоха?
— Не — отвърна старшата сестра. — Възразих категорично госпожица Райдър да излиза, но когато й предадох съобщението, което идваше от ваше име, тя настоя да тръгне.
Тарлинг простена. Одет Райдър бе в ръцете на маниак, който я мразеше, беше убил майка й и смяташе да я обезобрази, защото живееше с убеждението, че е изменила на любимия му господар!
Без да продума, той се обърна и излезе от чакалнята, последван от Уайтсайд.
— Безнадеждно е — каза Тарлинг, когато се озоваха навън, — безнадеждно, безнадеждно! О, Боже мой! Колко ужасно! Не смея да си помисля. Ако Милбърг е жив, ще си плати.
