Убийството с нарцисите

След седмица двама души се разхождаха бавно покрай високия морски бряг. Бяха вървели дълго в пълно мълчание, когато Одет Райдър се обади:

— Много бързо се уморявам. Нека поседнем.

Тарлинг послушно се отпусна до нея.

— Видях тази сутрин във вестниците, господин Тарлинг, че сте продали универсалния магазин „Лайн“.

— Така е — потвърди Тарлинг. — Има много причини, поради които не искам да се хващам с магазина, нито пък да оставам в Лондон.

Тя не гледаше към него, играеше си със стръкчетата трева, които бе откъснала.

— В чужбина ли заминавате? — попита тя.

— Заминаваме — поправи я Тарлинг.

— Заминаваме? — погледна го изненадано Одет. — Кои заминаваме?

— Имам предвид себе си и момичето, на което се обясних буйно в любов в Хартфорд — уточни Тарлинг и тя сведе очи.

— Тогава помислих, че сте ме съжалили — рече Одет — и това до голяма степен ви е подтикнало да направите необузданото си обяснение в… в…

— Любов може би? — подсказа Тарлинг.

— Това е думата — потвърди тя леко усмихната. — Че го правите, подтикнат от огромната ми мъка.

— Направих го — рече Тарлинг, — защото те обичам.