Квантова мрежа

— Благодаря ти, Мартин. Това е всичко, което исках да узная.

— Няма проблем, Келси. И не забравяй да доведеш Ели за обяд. Ще се срещнем с няколко души от университета, за да обсъдим мемориалната служба.

— Ще я доведа. Нолън, ще останеш ли за секунда, след като дядо ти затвори?

— Със сигурност. — Нолън замълча, докато не чу изщракването след затварянето на линия.

— За какво става въпрос?

— Току-що прочетох последното писмо на Волф.

— Надявам се да си имала кутия с кърпички наблизо.

— Е, романтична съм, какво да направя. Но писмото ме накара да се замисля. Тук се казва, че Ели „сега държи ключа към сърцето, ума и душата ми“. Ами ако е имал предвид буквално?

— Как би могъл да й даде ключ към сърцето, ума и душата си?

— Нолън, Волф е бил физик, който е обичал работата си. Живял е по време, когато физиката е преобърнала света с главата надолу, както не се е било случвало от времената на Галилео и Коперник. Квантовата физика е била все още съвсем нова област, а той е учил при човека, който на практика я е открил. Физиката не е била просто работа за Волф, тя е била страст. Всичко, което е бил — сърцето му, умът му, душата му — е било свързано с това. Най-ценното притежание, което е можел да даде на Ели като знак на любовта му към нея, не е било пръстен, а работата на живота му.

— Мислиш, че Ели е ключът към шифъра на Волф? — попита Нолън и логиката на Келси изведнъж му се изясни. — Пръстенът! Боже господи, ти си невероятна!