Подмененият
- Автор: Йованофф Бренна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подмененият». Краткое содержание книги:
Едно момче живее в съвършения малък град със съвършеното си семейство.
Но Маки Дойл е много повече от това, което изглежда. Той е подменено дете, оставено в люлката вместо човешкото бебе преди шестнайсет години.
Дошъл е от свят на тунели и черна, тинеста вода, на мъртви момичета, ненамерили покой, на древни тайни, подхранвани от човешката болка.
Маки Дойл не е един от нас.
Издава го смъртоносната му алергия към желязо, кръв и осветената земя. Той трябва да се бори, за да оцелее в човешкия свят. Би платил всякаква цена, за да бъде нормален като останалите, да свири на бас китарата си, да се разхожда за ръка с любимото момиче… Но когато поредното човешко дете е отвлечено, Маки слиза в подземния свят на Гентри — пълен със странни и зловещи създания, живеещи под мрачния хълм. И този свят си го иска обратно.
Време е Маки да реши на кой от световете принадлежи и накъде го води сърцето му.
— А може би бъркаш. Може би това е моят костюм.
Езерото беше пресъхнало още преди да се родя. Намираше се извън очертанията на града, една голяма, миризлива и празна кална дупка. Брегът му беше насечен от скали, но в средата беше заблатено, сякаш бе пълно с дъждовна вода. Районът край него беше парк с навеси за пикник и дървени лодки за разходки и риболов, но хората се бяха отказали от повечето дейности, когато езерото пресъхнало. Някои все още тичаха за здраве по пътеките или разхождаха кучетата си из шубраците, но това беше най-вече царството на дребните наркопласьори и перфектното място за купоните на гимназистите.
Отидохме с колата до южния край на езерото и спряхме до групичка от порутени навеси за пикник. Всички огнища бяха запалени и светеха ярко като маяци. Докато паркирахме на покритото с чакъл свободно пространство встрани, пламъците премигваха и се полюшваха от силния вятър. Пътеката до заслоните беше обрасла с бурени и навсякъде се търкаляха пликчета и опаковки от всякакви закуски и празни кенчета от бира. Дъждът си ръмеше по същия досаден начин, както правеше упорито от седмици наред.
Алис, Джена и Стефани се бяха скупчили под третия навес, облечени със зимни палта върху костюмите си. Алис държеше с две ръце бирата си, стоеше съвсем близо до огъня и присвиваше рамене от студа. С Розуел се приближихме до тях и когато ме видя, Алис се усмихна и ми махна да отида до нея. Розуел ми подаде една бира и аз я отворих. Беше ми странно и объркващо да съм в центъра на събитията, вместо да стоя и да наблюдавам някъде от периферията.
Джереми Сейърс се приближи до мен. Беше маскиран като пират с висока шапка и превръзка за окото.
— Дойл — извика той и ме тупна силно по рамото. — Ах, ти, шибана откачалке!
Не знаех дали това трябваше да бъде комплимент, но той се усмихваше, така че го приех за нормален поздрав в света на популярните и му се усмихнах в отговор.
Тайсън Нол се вмъкна от другата страна на нашия кръг. Той също се беше маскирал като пират.
— Пич, каза ли му за кръвта?
Опитах се да не прозвуча много стреснато.
— Каква кръв?
— На шкафчето ти! Хареса ли ти номерът, а? Изкефи ли се?
Отпих глътка бира и кимнах, но не бях сигурен какво очакваха да кажа. Определено щях да използвам друга дума за реакцията си. Не „харесвам“. Нито „изкефих се“.
Джереми преметна ръка през раменете ми. Миришеше на дезодорант „Акс“ и твърд алкохол.
— Помниш ли как Мейсън си прехапа устните миналата година в час по физическо и ти се строполи на пода като труп? Помниш ли? Беше толкова яко, копеле!
Стоях до Алис и се насилвах да се държа непукистки, сякаш историята изобщо не беше срамна, но тя просто ми се усмихваше насреща. Изненадах се колко параноичен ме бяха направили всичките тези години на криене и спотайване. Как всяка непредвидена случка ми се струваше заплаха и всяка среща ме караше да заставам нащрек. Бях прекарал толкова дълго време в опити да се защитавам от всичко, че вече не можех да кажа какво всъщност беше опасно и какво не.
Тези момчета бяха шумни и непредсказуеми и преди винаги ги бях наблюдавал със същото възхищение, с каквото гледах Розуел. Както по-непопулярните момичета следяха всяко движение на Джена и Алис, не точно възмутено или със завист, а просто с желанието да бъдат като тях. Кеми Уинслоу стоеше до оградата на съседния заслон. Беше облечена в прекалено голям клоунски костюм и изглеждаше отчаяна и не на място, готова да даде всичко на света само за да бъде тук при нас, и да се смее и да пие евтина бира с хора като Джереми и Тайсън. И, да, принципно те бяха идиоти, но досега не знаех какво беше да съм част от харесваното мнозинство, а сега те се държаха с мен така, като че ли принадлежах по право към компанията.
Въздухът беше влажен и студен, а жегата от огъня пареше лицето ми, въпреки че стоях малко по-далече от него в сравнение с другите. Оградата на барбекюто и скарата бяха метални, обгорени и покрити със сажди, но мирисът на желязото все пак се прокрадваше в надигащия се към небето дим. Аз обаче бях спокоен и щастлив. Всичко беше чудесно и така трябваше да бъде. На голия парцел с чакъл няколко момчета от отбора по борба се опитваха да накладат голям огън, за да подпалят плашилото на Калната вещица, направено от слама и конопени чували, но дъждът беше прекалено силен и само вдигаха ужасно много пушек. Той се носеше към нас на тъмни талази и миришеше неприятно и задушаващо.