Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Поемайки я, Сери се престори на загрижен.
— Какъв ужас. Трябва да се погрижа да оправя това. Все някога — той отпи от чашата. Виното беше остро, с богат аромат. Сери знаеше, че е от най-добрите вина, но това никак не го развълнува. Така и не бе успял да развие вкус към напитката и предпочиташе халба топъл бол. Но в някои компании си заслужаваше да се покаже като разбирач на виното, а и добрата реколта винаги се оказваше печеливша инвестиция.
Той остави чашата на масата и въздъхна.
— Мисля, че знам как се е чувствала Сония навремето, затворена в убежището на Фарин. Макар че аз не се опитвам да контролирам магията си и не подпалвам мебели.
— Да, но и сега пак става въпрос за магия — Гол отпи от виното и го погледна замислено. — Снощи се замислих за този Ловец на Крадци. Според теб дали е добър в магията?
Сери сви рамене.
— Достатъчно добър е, че да отключи ключалката — той се намръщи. — Сигурно умее да я контролира, тъй като я използва от години, ако са верни слуховете. Иначе досега хиляди пъти да го е убила.
— Значи някой трябва да го е научил?
— Да.
— В такъв случай или в града има отстъпник, или го е научил някой магьосник от Гилдията — Гол примигна, досещайки се нещо. — Може Сенфел да го е направил преди да умре.
— Според мен Сенфел не би се доверил на никого до такава степен.
Очите на Гол се разшириха.
— Някога хрумвало ли ти е, че Ловеца на Крадци може да е някой гилдийски магьосник, който се опитва да се отърве от всички Крадци?
— Разбира се — Сери усети студени тръпки по гърба си. В продължение на години покойният Върховен повелител беше преследвал шпионите на сачаканските черни магьосници из града без знанието на Гилдията. На фона на това един отмъстителен магьосник, който се опитва да затрие водачите на престъпния свят, не звучеше никак невероятно.
„Добре, ще го разгадаем, когато Ловецът падне в капана ми“.
— Ще ми се да не продължава много дълго — каза Сери и въздъхна. Той се сети за по-ранните си размисли — може би ще успее да убеди Ловеца на Крадци, че не разполага с много време. „Може да пусна слух, че се каня да напусна Имардин“.
Но този слух можеше и да откаже Ловеца на Крадци. Той сигурно бе подготвен да чака дълго време, тъй като убиваше Крадци от доста години. „Аз съм от типа примамки, които трябва да проявяват търпеливост. Никой няма да тръгне да напада Крадец, ако не се подготви сериозно предварително“.
Дали няма някаква друга примамка, която да провокира Ловеца на Крадци в по-дръзки действия? Което да бъде оставено някъде незащитено, без да изглежда подозрително?
Какво би изкушило един владеещ магията отмъстител? Отговорът връхлетя Сери, предизвиквайки прилив на въодушевление.
„Магическо познание! — Сери се надигна в стола си. — Ако нашият ловец е магьосник-отстъпник, той сигурно е научил как да използва магията извън Гилдията. Дори някога да е бил в нея, той сигурно копнее за изобилието на знания, което се съхранява в нея. А ако все още е неин член, той е длъжен да разследва и премахне всяко магическо познание, което е попаднало в чужди ръце“.
— Какво има? — попита Гол и бързо се огледа. — Да не се е задействал някой от капаните?
— Не — успокои го Сери. — Но според мен това вече няма значение. Измислих един по-добър и по-бърз начин да примамим нашия обект — той започна да обяснява, наблюдавайки как изражението на Гол се променя от изненада към въодушевление и тревога. — Изглеждаш ми разочарован — отбеляза Сери.
Гол сви рамене и посочи с жест стаята.
— В такъв случай това вече няма да ни трябва. Толкова работа и пари хвърлихме по тази стая. И направихме толкова много пропуски, така че едва ли ще можеш да я ползваш отново. Колко жалко.
Сери се огледа замислено.
— Да, май е така. Може би когато всичко свърши и хората забравят за него, ще поправим всички пропуски. Но засега не е подходящо за местоположение на новата ни примамка. Трябва ни нещо не толкова подсигурено, за да нападне по-скоро.
— В такъв случай няма да е зле да ти купя няколко книги за магия — каза Гол, оставяйки чашата си на масата.
— Няма да намериш толкова лесно. Ако ставаше така, нямаше да има смисъл да се опитваме да ги използваме като примамка.
Гол се усмихна.
— О, никога не съм казвал, че ще са истински. Ще направим малко фалшификати.