Мисията на посланика

Звукът представляваше сигнал, че някой приближава убежището. „Ами ако това най-накрая е Ловецът на Крадци?“ Сери се надигна от стола и бавно закрачи из стаята. Първият звън беше утихнал, но го замени нов звук. Всяко стъпало на стълбището, водещо от пивоварната надолу до убежището, беше оборудвано с механизъм, който изпращаше отекващо ехо от тропота във всички стаи отдолу. Сери броеше потропванията и усещаше как пулсът му се ускорява в ритъма им.

Той погледна към ламперията, зад която се криеше най-близкият път за бягство. „Мина повече от седмица. Не е твърде много. Ако исках да убия Крадец, щях да планирам много внимателно нещата. Щях да проуча жертвата си внимателно, колкото се може по-дълго. Щях да я оставя да се настани в новото убежище и да свикне с него, щях да дам време на пазачите да се отпуснат, да си позволят да мързелуват — той се намръщи. — Но на мен не ми се иска да прекарам седмици тук в очакване. Ако това не е Ловеца на Крадци… може би трябва да намерим начин да го накараме да си мисли, че не разполага с много време…“

Настъпи кратко мълчание, след което се разнесе познато звънене и Сери бавно изпусна дъха си, който неусетно беше задържал. Това бе сигналът на Гол.

Сери отиде до отсрещната стена и избута встрани един от хартиените паравани, които имитираха прозорци и бяха монтирани на стените, за да уталожат потискащото усещане под земята. Зад него в плитка ниша се виждаше вентилационна решетка. Тя бе монтирана на тънка ос. Серия отвори и натисна ръчката, която се намираше зад нея. После надникна през затъмненото стъкло, за да провери дали приближаващият се човек наистина е Гол.

Когато силеутът се появи в коридора зад стъклото, Сери разпозна движенията, фигурата и лицето на приятеля си. Едрият мъж отиде до края и зачака. Сери върна решетката на мястото й и отново вдигна ръчката.

Миг по-късно вратата на убежището се отвори и Гол влезе в стаята. Едрият мъж повдигна вежди.

— Имаше ли посетители, докато бях навън?

Сери сви рамене.

— Никакви. Сигурно вече не съм толкова известен като едно време.

— Винаги съм казвал, че човек е по-добре да има малко добри приятели, вместо много лоши.

— Хората като мен нямат голям избор — Сери отиде до един от шкафовете и го отвори. — Вино?

— Толкова рано?

— В противен случай ще се побъркам.

— Хубаво, налей!

Сери извади бутилка и две чаши от шкафа и ги отнесе до малката маса, поставена между луксозните кресла в средата на стаята. Гол се настани срещу него, взе бутилката и се зае да я отваря.

— Днес научих няколко добри новини — каза той.

— Така ли?

— Чух, че имаш ново убежище, което е по-безопасно от убежищата на всички останали Крадци в града.

Тапата на бутилката изхвръкна и Гол напълни чашите.

— Така ли?

— Да. Също и че не си чак толкова умен, колкото си мислиш. Човек може да се промъкне тук, ако знае как — Гол подаде едната чаша на Сери.