Върховната тайна

— За да го направите, ще трябва първо да се свържете с адвоката си. Съжалявам, номерът с моркова не минава, номерът със сопата — също.

— Нямате право да ме отвличате. Аз съм журналистка. Не знам дали си давате сметка…

— Не, госпожице Немрод, не си давам сметка. Галантността, изисканите маниери, страхът от чуждото мнение и какво ще пишат за мен в пресата — никак не ми пука за тия неща. Не знаете какво е да си бездомник.

— Длъжни сте да ме върнете обратно! — заповядва тя с глас, нетърпящ възражение.

Приканване, заповед, създаване на чувство за вина, трябва да пробия предпазните му механизми.

— Това е ваш дълг!

Той прехвърля голямата си лула от морска пяна в другия ъгъл на устата си.

— Спомням си един експеримент, свързан с „дълга“, за който току-що споменахте, проведен през 50-те години от професор Стенли Милгръм16. Той подбрал група доброволци сред студентите. Разрешено им било да подлагат на токови удари друг доброволец, когато дава грешен отговор на най-обикновени въпроси, свързани с имената на столици и реки. Имали право да увеличават силата на тока при няколко последователни грешни отговора. Експериментът целял да установи докъде може да стигне обикновеният човек в измъчването на ближния си, когато то му е позволено от официална инстанция. Всъщност токовите удари не били истински, били ангажирали актьори, които да имитират болка. Тъй или инак, осемдесет на сто от доброволците приложили токови удари с мощност, стигаща до четиристотин и петдесет волта, което е смъртоносно за човешкия организъм. Ето защо не желая да ми говорите за „дълг“. Не изпитвам никакво чувство за дълг нито към родината си, нито към семейството си, нито към когото и да било.

Да опитам отново. Как да го накарам да се ядоса?

Рови из паметта си, за да си припомни нещо от биографията му.

Бил е неврохирург. Оперирал е майка си. Неуспешно. Създал си е чувство за вина. Създали са му чувство за вина. Колегите.

— Подиграваха ли ви се в болницата след неуспешната операция?

— И този номер няма да мине. Не тая никакво лошо чувство към персонала на болницата. Нека да ви припомня, че те ми осигуриха работа.

— Ясно. Ще ме изнасилите.

Той свива рамене.

— Много ми харесвате, безспорно, но съществуват по-силни мотивации от секса.

— Алкохолът, наркотиците?

— За какъв ме вземате, госпожице Немрод? Бивш алкохолик, който пак може да се пропие? Мотивацията ми е по-силна от алкохола. Колкото до наркотиците, тревата не ми допада, а се страхувам от инжекции.

— В такъв случай, какво ви мотивира?

— „Върховната тайна“.