Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
— Значи той е изобретил седемте смъртни гряха?
— Точно така. Накрая се кастрирал, за да не се поддава на изкушенията.
Доволен от краткото си експозе за този странен персонаж, Жером Бержерак рови в сладкишите и си взима шоколадови петифури.
— Кои бяха седемте смъртни гряха?
Изидор и Жером се опитват да си ги спомнят, но не успяват.
— Похотта и лакомията, за други не се сещам. Толкова е антиепикурейско да мислиш за тях, нали?
Юмручният бой е в разгара си. Мъжете в черно събарят на пода тортите с крем.
— Защо всичко приятно в живота се оказва или незаконно, или неморално, или се дебелее от него? — въздиша Люкрес.
— Може би иначе щеше да е прекалено лесно — предполага Жером Бержерак.
— Военните срещу хипнозата, реакционните студенти срещу удоволствието… Ами ако вашият Гняв Господен има пръст в смъртта на Финшер? В края на краищата Финшер е бил знаменосецът на епикурейците. Тези хора са имали мотив да действат срещу него. Ще ида да ги попитам…
— Вървете, аз ще ви гледам — насърчава я Изидор, като се настанява в стола си, сякаш е на представление.
Журналистката се отправя към мелето.
Изидор си взима петифури от чинията на Бержерак.
— Не се случва за пръв път — обявява безделният милиардер. — Понякога се питам дали този сблъсък не е организиран от Миша, за да внесе малко пикантност във вечерта и още повече да привлече епикурейците към каузата.
— Такъв ли е случаят? — пита журналистът с пълна уста.
— Не. Тези са истински активисти от Лигата на добродетелта.
— Изглеждат много решителни.
— Свойствено на нещастните хора е да не понасят другите да се забавляват. Те искат всички да са като тях. Страданието по-лесно се споделя от удоволствието.
Изидор и Бержерак се чукат, а Люкрес се е развъртяла в мелето с двата си вирнати пръста, които шибат и удрят. Заради обувките си на висок ток тя избягва широките движения с краката и се задоволява да раздава удари с колена.
— Страхотно добре се бие — коментира милиардерът.
— Научила се е в сиропиталището. Впрочем тя така и нарича своето бойно изкуство — „сиропиталище куан-до“.
— И все пак е крехка млада жена. Ще отида да й помогна — обявява Бержерак.
— Аз ще остана тук да пазя чантите — шегува се Изидор. — Съжалявам, но и аз си имам религия и тя е ненасилието.
Люкрес съвсем се е развихрила. Приближава се до Гняв Господен и го приканва на ръкопашен бой. Лесно се справя с него.
— Кой те изпраща? Говори!
— Аз съм овчарското куче, дошло да хапе прасците на изгубените овце — повтаря Гняв Господен.
Около тях хаосът е пълен.
Люкрес Немрод не си дава сметка, че някой се приближава към нея. Прели да успее да реагира, притискат кърпа до устата и носа й. Младата жена вдъхва парите на хлороформа. Летливото вещество прониква в ноздрите й, после в кръвта й, след това бързо се качва в мозъка. Обзема я някакво странно изтощение, някой я вдига и я отнася, възползвайки се от всеобщата бъркотия.
Люкрес сънува, че я е отвлякъл принцът от приказките.
49.
Самюел Финшер и Жан-Луи Мартен бяха на път да станат най-добрите приятели на света. Самюел Финшер се изразяваше чрез гласа си. Жан-Луи Мартен му отговаряше чрез мисълта си, включена в компютърната апаратура.
Често си говореха и Финшер установи, че Мартен става все по-компетентен в областта на науките, особено на психиатрията. Именно Мартен го посъветва да украси стаите в зависимост от патологиите.
„Те непрекъснато виждат бял цвят и това ги препраща към вътрешната им пустота. Защо да не ги заобиколим от хубави образи, създадени от «болни» художници, чиято болест е сублимирала и се е превърнала в изкуство? Аз например се чувствам на вълната на художника Салвадор Дали“ — написа болният от LIS.
Жан-Луи Мартен се свърза с интернет, потърси сайт с картини и отвори една картина на Салвадор Дали.
„Спомняте ли си разговора ни за предразсъдъците, които произвеждат реалност? Това е талантът на Дали. Той е работил извънредно много с оптически илюзии. Показал ни е, че нашият мозък не спира да тълкува нещата и ни пречи да ги виждаме. Погледнете тази картина. Потърсете вътре Волтер.“