Да изкушиш звяра

— Шшт, не казвай нищо — предупреди я той тихо. — Да се махаме оттук.

Преведе я през пещерата, заобикаляйки старателно войниците. Те бяха добре обучени и много опасни, дори завързани. Ако Меринъс попаднеше в ръцете им, лесно можеха да я използват, за да изтръгнат насила съдействието му за всичко и той много добре го знаеше.

Проблясъците на зората едва се подаваха над хребета, когато Калън я поведе през гората. Нежното чуруликане на птичките оповестяващи настъпващото утро, звуците на пробудените животни, това че се хранеха и се движеха свободно, го увери, че опасността още ги дебне прекалено близо. Трябваше да махне Меринъс от района и да я заведе до джипа, който държеше внимателно скрит в гората. Дори другите от Прайда нямаха представа за предпазните средства, с които разполагаше. Този джип, старателно прикрит и замаскиран за извънредни ситуации, щеше да ги отведе достатъчно далеч, за да осигури безопасността на Меринъс и да заплати на брат й за предателството му.

Преди това обаче, трябваше да я заведе на едно от безопасните места. Тялото й вече се нагорещяваше, започваше отново неистово да се нуждаеше от неговото, по същия начин, както и неговото вече започваше тръпне от страст. Дори в този опасен момент, можеше да усети желанието, пулсиращо в кръвта си.

— Откъде знаят за чифтосването? — попита го Меринъс, докато вървяха през гъстата растителност на гората, следвайки пътека, която се оказа малко по-голяма от козя.

— Аз съм виновен — изрече Калън. Накрая грешките му щяха да струват живота на жената, която започваше да означава твърде много за него.

— Ти не си направил нищо — протестира задъхано тя, изоставайки от бързия му ход. Калън трябваше да я заведе възможно най-далеч от проклетата пещера, преди онези войници да се освободят и да се обадят на приятелчетата си.

— Белегът на шията ти е доказателството, че съм те докоснал. Че съм те държал в прегръдките си — изрече той. — Аз рядко докосвам и само по време на секс прегръщам жена. Те знаят това. Знаят всичко за моето ДНК, за обучението ми, за навиците. Аз провалих и двама ни.

Калън бе изпълнен с безсилен гняв и отвращение от себе си. Беше направил първата си грешка при убийството на войниците. Никога не ги бе търсил и отнемаше живота им само, когато нямаше друга възможност. Трябваше да разбере, че копелетата са докладвали за Меринъс и за въпросите й относно Съвета. Трябваше да помисли за това, по дяволите, а не да позволява на яростта да направлява действията му. Животинският импулс да защитава и пази, да отмъщава за всяка заплаха към неговата жена, го бе направил безмилостен, дори и след това. И нещата се влошаваха. Всичко, което можеше да направи, бе да се сдържи да не убие мъжете в пещерата. Само мисълта за реакцията на Меринъс го разколеба да го стори. Емоционалната им връзка нямаше да може да оцелее след подобно кръвопролитие.