Да изкушиш звяра

— Не искам да ви убивам, копелета, но ще го направя — тихо изрече той, пистолетът му се насочи към ранените и силно изненадани войници. Той изгледа студено последния останал изправен, който държеше предпазливо ръцете си на височината на раменете.

— Не сме тук, за да те убием, Лайънс. Само искаме момичето — думите изненадаха Калън и той изръмжа ниско и опасно.

— Защо я искате? — попита тихо.

Войникът сви рамене.

— Заповед на Съвета. На тях не им пука за теб.

Може би Съвета знаеше? Как биха могли да разберат, освен ако Кейн не им е предал за обаждането?

— Хвърли към мен колана си — Калън посочи пластмасовите въжета, които войникът носеше на кръста си.

Той помръдна внимателно. Калън видя изпъкналите му мускули, намерението в очите му. Изтегли последния нож и се прицели, което накара войника да се усмири.

— Следващото копеле, което се опита, ще го получи в сърцето — предупреди ги той. — Сега направи каквото ти казах, много внимателно.

Коланът падна в краката му. Калън хвърли две от въжетата обратно към изправения войник.

— Погрижи се за приятелите си — нареди и проследи безчувствено с поглед как примките бяха омотани около китките на мъжете, след това затегнати, но не достатъчно да се ограничи притока на кръв. — Седни. Ръцете зад гърба — махна той с пистолета към него, посочвайки пода.

Войникът въздъхна и направи каквото му бе наредено.

— Защо искат момичето? — повтори въпроса си Калън, връзвайки мъжа, след това постави лента на краката и на тримата. — И този път ми отговори, или ще се пролее кръв, при това много.

Калън чу скърцане със зъби. Те бяха обезвредени ефективно и лесно. Това нямаше да се отрази добре на репутацията им.

— Аз получавам единствено заповеди — войникът сви рамене, а обветреното му, загрубяло лице бе примирено. — Не знаем защо я искат. Наясно сме само, че тя е твоя жена и сега те смятат, че е собственост на Съвета.

Ярост изгори стомаха му. Собственост на Съвета. Стока за еднократна употреба. Ако те знаеха, че Меринъс е негова жена, тогава животът й бе в по-голяма опасност, отколкото неговия в този момент. Обиколи мъжете, като откриваше и издърпваше смъртоносни ножове от скрити калъфи и каиши на обувки. Малки ножове се появиха изпод яките на ризите и напъхани в калъфи под дрехите. Съществуваха милион места, където да се скрие оръжие и той само се надяваше да е открил тези, които използваха войниците.

— Кога получихте заповед, да дойдете тук? — попита го Калън сурово.

— Късно снощи. Бяхме натоварени в един самолет на Съвета и доведени тук.

— От къде ви взеха?

Войниците изсумтяха.

— Виж, Калън, ти знаеш по-добре.

Те не биха казали, никога.