Алена кралица

– Защо? – обаждам се подигравателно. – Еванджелин Самос е кръвожадна проклетница.

С усмивка Тристан хвърля към Уил самодоволен поглед.

– Не всички са маймуни – добавям тихо, спомняйки си милите думи на Мейвън по-рано днес.

– За кого говориш – за принца, за когото си сгодена, или за онзи, който чака в гората? – пита спокойно Уил, все едно задава въпрос за цената на брашното.

В рязък контраст с него Тристан избухва и изскача от мястото си. Стигам преди него до вратата с две протегнати длани. За щастие се въздържам. Последното нещо, което ми трябва, е да поразя с електричество член на Алената гвардия.

– Довела си тук Сребърен? – изсъсква, наведен към мен. – Принца? Знаеш ли какво бихме могли да постигнем, ако го пленим? За какво можем да се пазарим?

Макар че се извисява над мен, аз не отстъпвам:

– Остави го на мира.

– Няколко седмици в лоното на лукса и кръвта ти вече е сребърна колкото тяхната – процежда той с вид, сякаш му се иска да ме убие. – И мен ли ще поразиш с електричество?

Това ме жегва и той го знае. Отпускам ръце, изплашена, че може да ме предадат.

– Не защитавам него, защитавам теб, смотан глупак такъв. Кал е роден и възпитан като войник и може да изгори до основи цялото това село, ако наистина поиска. – Не че би го направил. Надявам се.

Ръката на Тристан посяга към пистолета.

– Ще ми се да го видя как опитва.

Но Уил слага набръчкана длан върху ръката му. Докосването е достатъчно да накара бунтовника да се успокои.

– Достатъчно – прошепва той. – За какво дойде тук, Мер? Килорн е в безопасност, а също и братята и сестра ти.

Поемам си тежко дъх, все още гледам настойчиво Тристан. Той току-що заплаши да отвлече Кал и да го задържи за откуп. И по някаква причина мисълта за такова нещо дълбоко не ми харесва.

– Моят... – Изрекла съм само една дума, а вече ми е трудно. – Шейд е бил част от Гвардията. – Вече не е въпрос, а истина. Уил свежда поглед извинително, а Тристан дори навежда глава. – Убили са го заради това. Убиха брат ми, а сега Сребърните искат да се държа, сякаш съм съгласна с това.

– Мъртва си, ако откажеш – отвръща Уил, казвайки ми това, което вече знам.

– Нямам такова намерение. Ще кажа каквото поискат. Но... – Гласът ми пресеква леко, докато се готвя да поема по този нов път. – Аз съм в двореца, центъра на техния свят. Бърза съм, тиха съм и мога да помогна на каузата.

Тристан накъсано си поема въздух през зъби, изправяйки се отново в цял ръст. Въпреки гнева му по-рано сега в очите му блести нещо като гордост.

– Искаш да се включиш.

– Да.

Уил стиска челюст, погледът му ме пронизва.

– Надявам се, че знаеш с какво се обвързваш. Тази война не е просто моя или на Фарли, или на Алената гвардия – тя е твоя. До самия край. И не за да отмъстиш за брат си, а за да отмъстиш за всички ни. Да се бориш за онези преди нас и да спасиш тези, които тепърва ще дойдат.