![Шадоус Фол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/8/5/shadous-fol-bg-download.jpg)
Шадоус Фол [bg]
- Автор: Грин Саймон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191522026
- Переводчик: Лидия Цекова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Шадоус Фол [bg]». Краткое содержание книги:
Комиксови и анимационни герои, които никога не са били на върха на славата, се смесват с рокендрол звезди, напуснали ни твърде млади. Нощем из парка бродят свирепи динозаври, а ходът на града се направлява от безмълвни човекоподобни роботи и надареното със зловеща сила плашило на име Джак Феч… Ала всичко си е в реда на нещата — това все пак е Шадоус Фол, където някой да се върне от мъртвите се приема просто за досадна подробност.
Разбира се, с такива обитатели градът далеч не страда от липса на проблеми, към които се прибавя и появата на мистериозен сериен убиец. Кметът Рия Фрейзиър, възкръсналият Ленард Аш, шерифът Ричард Ериксон, рокаджията и елфически бард Шон Морисън и Джеймс Харт, чието завръщане в града е отключило древно пророчество, трябва да спрат психопата, както и да се справят с безпрецедентното нахлуване на опустошителна армия от озверели фанатици…
Шадоус Фол е предопределен да бъде бойното поле между разума, вярата и човешкото въображение.
Беше грамадна, овална, покрита само с пясък, нямаше никакви обозначения, никаква маркировка, а елфите бяха насядали с хиляди по редовете наоколо. Имаше нещо просто и брутално в голия пясък. Това не бе място за спорт, за провеждане на надбягвания или състезания на атлети. Бе място, където идваш да се сражаваш или да умреш, а грубо минатия с гребло пясък щеше да попие кръвта на победителя или победения с еднакво безразличие. Голд отмести поглед от арената нагоре. Небето бе аленочервено, сякаш самият въздух бе обхванат от пламъци. Нямаше слънце, нямаше луна и звезди само кървавата светлина на небето. Внезапно усети, че главата му се върти, сякаш гледа от ръба на някоя височина и може да падне и да потъне в небето всеки момент. Вкопчи се с две ръце в парапета на ложата. И усещането бавно премина. Погледна предпазливо зад себе си и видя, че има два стола с простичък, но удобен дизайн. Отстъпи назад, стовари се в по-близкия и изпусна въздуха си в продължителна бавна въздишка. Погледна към Морисън, който все още стоеше на ръба на платформата и гледаше към арената със смесица от безпокойство и очакване.
— Шон, къде, по дяволите, се намираме? Как се озовахме тук?
— Това е Арената. Тук сме, защото кралят и кралицата пожелаха така. Разпорежданията им са безпрекословни. Дори времето и пространството се подчиняват на кралската им воля.
Голд реши да не се замисля над това засега. Бе шокиран и разтърсен достатъчно за един ден, усещаше, че се нуждае от почивка, физическа и умствена. Морисън се отдръпна неохотно от Арената и се отпусна тежко на другия стол. Голяма част от неговата нахаканост и самонадеяност бе пострадала и му личеше. Каквото и да бе очаквал от своята аудиенция пред Съвета на елфите, очевидно не бе това. Той стисна здраво ръце, за да спре треперенето им, кокалчетата му побеляха, но бяха нужни само миг-два, за да се съвземе и отново да отправи поглед към пясъка долу.
„Бил е тук и преди — помисли си Голд. — Знае какво предстои. И е уплашен.“
Внезапното прозрение го изненада. Не бе изплашен. Напрегнат — да, и любопитен също така, но не се плашеше лесно — бе виждал достатъчно странни неща и жестокости в своето време, докато носеше костюма на Отмъстителя; не бе останало кой знае какво да го разтърси. При цялото му уважение към младия бард, Голд не смяташе, че елфите биха измислили нещо подобаващо, което да се сравнява с възмутителните изпълнения от неговото време. Морисън се облегна назад и положи извънредно усилие да изглежда спокоен и сдържан. Голд му даде миг да си поеме пак въздух и се наведе към него.
— Бил си и по-рано на Игрите, нали? — попита тихичко, а бардът кимна нервно в отговор.
— Два пъти. Предполага се, че е огромна чест. Само дето знаят как реагират хората, затова понякога използват Игрите, за да… те изпитат. Да различат агнето от вълка.
— Какво им се случва на агнетата?
— Повече не ги канят. Нито на Игрите, нито пред Съвета. Елфите изпитват единствено презрение към слабите. Затова са и толкова обезпокоени от пророчествата. Никога преди не са се изправяли пред заплахата да бъдат унищожени. Изплашени са. Те са народ, за който страхът е най-низвергната слабост.
Голд бавно кимна. Доста неща почваха да придобиват смисъл.
— Къде точно е това място?
— Бог знае. Земята под хълма има хлабава връзка с реалния свят. Границите са неясни, а пределът — несигурен. Съвсем крехка реалност, а на елфите им харесва точно това.
— Не знам защо продължавам да ти задавам въпроси. Изобщо не ми се нравят отговорите ти. Можем ли да се върнем в Шадоус Фол оттук?
— Не и без помощта на елфите. Лестър, каквото и да се случи тук, каквото и да видиш, не можеш да нервничиш. Те ще го приемат за обида и са много докачливи на чест. Запомни: има фракции в Съвета, които направо ги сърби да им дадеш и най-малък повод да нападнат града.
— Всъщност и сам стигнах до този извод — каза Голд. — Имам очи. Колко остава до началото на Игрите?
— Всеки момент ще започнат. Чакаме само Оберон и Титания да дадат знак, че са готови. Това е тяхната ложа, там горе, вляво.