Шадоус Фол [bg]

— О, мамка му! — изтърси Морисън тихичко.

Голд бързо погледна към него. За миг му се стори, че бардът ще припадне. На лицето му не бе останала и капчица кръв, а устата му бе изкривена в странна гримаса.

— Шон? Добре ли си?

— С удоволствие ще се присъединим към техни величества — каза Морисън. — С удоволствие… Нали, Лестър?

— О, разбира се — отвърна Голд като схвана намека. — Винаги съм готов да наблюдавам игри.

Всички се поклониха поред един на друг и после елфите заговориха помежду си отново. Голд се обърна към Морисън.

— О, мамка му! — възкликна бардът разгорещено.

— Шон, кажи нещо. С какво се съгласихме току-що и защо по изражението на лицето ти ми се струва, че трябва да си плюя на петите и да хукна към най-близкия изход?

— Не си го и помисляй — каза рязко Морисън. — Да се опиташ да си тръгнеш сега е смъртна обида. Няма да те оставят да стигнеш жив до вратата.

— В беда сме, нали?

— Може да се каже така. Елфите винаги са били впечатляващи в игрите. Предизвикателство на сила и умения, остър ум и храброст. Вече гледа един дуел, доби представа за идеята им за залози, но наистина сериозната част е оставена за Арената. Изнасят такива представления, че биха шокирали и най-коравосърдечните римляни. Те самите може и да са безсмъртни, но със сигурност обичат да гледат как други същества умират. За предпочитане насилствено и чрез изобретателни методи. Говорим за битка до смърт: човек срещу елф, хора срещу всякакви видове твари и при всякакви условия. Много рядко човек бива поканен да присъства на Игрите — само в случаите, когато им трябва пушечно месо.

Голд се намръщи.

— Колко зле ще е?

— Да кажем така: ако ти се доповръща, направи го дискретно. Може да го приемат за обида. Каквото и да се случва, не можеш да правиш и да казваш нищо. В противен случай може да свършиш долу на Арената като противник в някой двубой.

— Не съм женчо — отвърна Голд. — Участвал съм в разни битки. Видял съм някои неща по мое време.

— Не като тези — възрази Морисън.

По бузите му имаше малко червенина, но все още видът му бе на човек, който се възстановява от дълго боледуване.

— А майтапът е, че не можем да се противим. От тяхна гледна точка ни оказват огромна чест.

— Майтап… — повтори Голд. — Извини ме, но ще се посмея после.

Без да бързат, Оберон и Титания се изправиха на крака, а Съветът притихна. Двамата владетели се обърнаха с лице един срещу друг и в този миг нещо премина помежду им — нещо нечовешко и съвършено чуждо. Голд усети как космите по врата му настръхват, докато кралят и кралицата се взираха мълчаливо очи в очи. Сега се долавяше нещо във въздуха, нарастващо напрежение, сякаш предстоеше нещо могъщо и неизбежно, като при буря в момента преди да удари гръм. Напрежението нарасна непоносимо и после в миг изчезна и светът се промени. Земята под краката на Голд поддаде, разлюля се, после се укроти, преди той да успее да разпери ръце и да запази равновесие. Ярката светлина на многото свещи в залата изчезна, блесна сияйна, по-сурова светлина. Голд се огледа глуповато и усети полъх на вятър по лицето си. Залата я нямаше, а той и Морисън стояха насред пищно украсена частна ложа, разположена високо над местата за зрителите, и гледаща към огромна арена, ширнала се под открито небе.