Колчан, пълен със стрели

Млъкна за момент и впери поглед в мен през пушека.

— Не ви предложих лула, тъй като реших, че след преждевременното ви отпадане още в първия кръг на състезанията едва ли бихте пушили. — Аз се усмихнах. — Но сър Алек — продължи той, — е човек със сериозен опит в политиката; за една страна съвсем не е зле да бъде управлявана от вещ джентълмен.

Ако подобно становище бе изказано от собствения ми преподавател, щях да се изсмея на глас.

— А какво мислите за водача на лейбъристите? — попитах, въздържайки се да споменавам името му.

— Формиран в разгара на една технологическа революция — отвърна той. — Не съм много убеден. Харесвах Гейтскил — интелигентен и проницателен човек. Преждевременна смърт. Атли, подобно на сър Алек, беше джентълмен. Но що се отнася до мистър Уилсън, подозирам, че историята ще подложи на изпитание неговото дръзновение в тази жежка обстановка — каламбур, който се получи неволно — и едва тогава ще установим истината.

Не можах да измисля какво да кажа в отговор.

— Снощи, след като се разделихме — продължи възрастният човек, — разсъждавах над последствията от конфликта при Суец върху една нация, която само десет години по-рано е била победител в световна война. Американците трябваше да ви подкрепят. Сега четем в ретроспекция — неотменна привилегия на историка — че по онова време министър-председателят Идън бил уморен и болен. Истината е, че той не получи подкрепата на своя най-близък съюзник, и то в момент, когато най-много се нуждаеше от нея.

— Може би ние пък трябваше да ви подкрепим през 1956.

— Не, не, тогава беше твърде късно Западът да поеме бремето на унгарските проблеми. Чърчил разбра това още през 1945. Той искаше да настъпи отвъд Берлин и да освободи всички държави, граничещи с Русия. Но Западът вече се бе навоювал и остави Сталин да се възползва от тази апатия. Когато Чърчил роди фразата „желязната завеса“, той предвиди съвсем точно какво предстои да се случи на Изток. Изумително е, че когато този велик човек каза: „Ако Британската империя просъществува хиляда години“, тя всъщност вече е била обречена да оцелее само още двайсет и пет. Така ми се ще да бе останал в коридорите на властта през 1956 година.

— Революцията засегна ли сериозно вашия живот?

— Не се оплаквам. Привилегия е да си професор по английски език в престижен университет. Не ми се месят в катедрата и Шекспир все още не е заклеймен като подривна литература. — Той замълча и дръпна солидно от лулата си. — А какво ще правите вие, млади човече, когато завършите университета — както вече показахте, няма надежда да си изкарвате хляба като бегач.

— Искам да бъда писател.

— Тогава пътувайте, пътувайте, пътувайте — рече той. — Не можете да очаквате да научите всичко от книгите. Трябва да видите света със собствените си очи, ако се надявате някога да нарисувате картина за другите.

Аз погледнах стария часовник върху поставката на камината само за да си дам сметка колко бързо бе минало времето.