Укротяването на кралицата

Кралят е доволен. Кимва на пажа си, който дава на мастър Кратцер тежка кесия. Всички се опитват да не гледат към нея и да не преценяват колко пари има в нея.

— А Венера? — пита кралят с груб хумор. — Какво ще кажете за любовта ми към кралицата?

Толкова се радвам, че Томас го няма в стаята, за да чуе това. Каквото и да мисли за мен сега, не бих допуснала да види как кралят отпуска тежката си ръка на рамото ми, и ме гали по врата, сякаш съм негова кобила, негова хрътка. Не бих искала Томас Сиймор да вижда как кралят облизва малките си устни, и моята търпелива усмивка.

— Кралицата е родена за щастие — заявява Кратцер.

Обръщам се изненадано към него. Никога не съм помисляла подобно нещо. Бях възпитана да помогна на семейството си да се издигне до високо положение, може би Бог ме е призовал да помогна на Англия да остане вярна на реформираната религия, но никога не съм мислила, че съм родена за щастие. Животът ми никога не е бил планиран с щастието като основна цел.

— Така ли мислите?

Той кимва и казва:

— Погледнах разположението на звездите при раждането ви. Беше ясно, че ще се омъжите няколко пъти и накрая ще намерите щастието.

— Видели сте това?

— Видял е истинско щастие в третия ви брак — обяснява кралят.

Отправям му най-красивата си усмивка.

— Всеки може да види щастие в него.

— Още веднъж казвам — обажда се отегчено Уил изпод масата, — че и аз бих могъл да предскажа всичко това, а после можех да получа онази тежка кесия. Ще отбележим ли сега, че божествената Катрин е щастлива?

— Ритни го — съветва ме Хенри и придворните се разсмиват, когато се преструвам, че замахвам с крак, а Уил хуква, вие като куче и се държи за задника.

— На кралицата ѝ е предопределено да се омъжи по любов — казва Кратцер, докато Уил отива с куцане в единия край на стаята. — По дух, и по характер тя е създадена и предопределена да обича дълбоко и силно — изглежда тържествено сериозен. — И, уви, мисля, че ще плати висока цена за любовта си.

— Искате да кажете, че тя е трябвало да заеме високо положение, че трябва да се нагърби с големи задължения заради любовта си? — пита тихо кралят.

Астрономът се намръщва леко.

— Боя се, че любовта може да я въвлече в сериозна опасност.

— Тя е кралица на Англия от любов към съпруга си — казва Хенри. — Това е най-високото и най-опасното положение за всяка жена в страната. Всеки ѝ завижда, а враговете ни биха искали да я видят унизена. Но любовта ми към нея и моята власт ще я защитят.

Възцарява се мълчание, тъй като много хора са искрено трогнати от проявата на преданост от страна на краля. Той поднася ръката ми към устата си и я целува, и аз също съм дълбоко трогната, че ме обича и е готов да го заяви толкова открито. После някакъв лицемерен придворен възкликва: „Ура!“, и моментът се разваля. Кралят разтваря обятията си, аз пристъпвам в топлата му прегръдка, а когато едрата му, охранена глава се свежда към мен, притискам устни към влажната му буза. Той ме пуска и аз се извръщам от масата и от астронома. Нан е до мен.