Мрак
- Автор: Флинн Джиллиан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-267-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мрак». Краткое содержание книги:
Вече и филм с участието на Шарлийз Терон.
Брилянтен разказвач с усет към детайла, Джилиан Флин надхвърля границите на жанра.
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите — тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла… или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща…
Джилиан Флин отново демонстрира своя деликатен хаплив стил. Брилянтен разказвач с усет към детайла, тя надхвърля границите на жанра. С драматични персонажи и поразяващи разкрития, „Мрак“ спокойно може да се съпостави с бестселъра на Капоти — „Хладнокръвно“!
Когато истината изплува, дори и най-заклетите привърженици на този жанр ще онемеят.
Фигурата беше цялата в сянка: различавах ореол от съсипана коса, щръкналите ръбове на оскъдни шорти, голяма чанта и дебели мускулести крака. От тъмното се показа загоряло лице с леко приближени очи. Симпатично, но котешко. Лайл ме побутна и ме погледна изпитателно дали я познавам. Не я познавах, но въпреки това махнах леко с ръка и тя рязко се закова на място. Попитах я дали е Криси Кейтс.
— Да — отговори тя с учудващо нетърпеливо изражение на лисичето си лице, услужливо, като че ли очакваше да се случи нещо хубаво. Странно изражение, като се има предвид от къде идваше.
— Надявах се да поговоря с теб.
— Добре — сви рамене тя. — За какво? — Не разбираше що за птица съм: не съм ченге, не съм социална работничка, не съм учителката на детето й, ако изобщо имаше дете. Лайл измери само с бегъл поглед, защото той или я зяпаше открито, или се извръщаше почти с гръб към нас. — За работата тук ли? Репортерка ли си?
— Е, ще бъда откровена с теб, става дума за Бен Дей.
— А. Добре. Може да влезем в „Майкс“ и да ме почерпите нещо за пиене?
— Омъжена ли си? Още ли се казваш Кейтс? — изломоти Лайл.
Криси го изгледа намръщено, после погледна към мен за обяснение. Аз се ококорих и направих гримаса: както се споглеждат жени, които се срамуват от мъжете, с които са.
— Бях омъжена — отговори тя. — Сега се казвам Куанто. Но само защото ме домързя да си върна моминското име. Знаете ли какво главоболие е?
Усмихнах се като че ли знаех, после, неусетно как, вече прекосявах подире й паркинга, като се опитвах да стоя далеч от голямата й кожена чанта, която отскачаше от хълбока й, и се опитвах да подскажа на Лайл с поглед да се стегне. Точно преди да стигнем до вратата, тя се шмугна отстрани на сградата на клуба, промърмори „Нали нямате нищо против?“ и смръкна нещо увито във фолио, което извади от задния си джоб. След това ми обърна гръб и издаде гъргорене, което звучеше болезнено.
Криси пак се обърна към нас с широка усмивка.
— За да изкарам нощта — пропя тя като обяснение, размахвайки пакетчето от фолио, обаче по средата на изречението сякаш забрави думите. Смръкна, но носът й беше толкова малък и стегнат, че ми напомни за издутия пъп на бременните. — Майк ни гони като фашист за тези неща — поясни тя и отвори вратата.
И друг път бях ходила в стриптийз клубове — през деветдесетте години, когато се смяташе за нахакано, когато жените бяха достатъчно глупави да смятат, че е секси да стоят и да се преструват, че се възбуждат от жени само защото мъжете смятат това за възбуждащо. Обаче май никога не бях стъпвала на толкова долнопробно място. Беше малко и мръсно, подът и стените като че ли бяха покрити с допълнителен восъчен слой. На сцената без никакво изящество танцуваше момиче. Всъщност тя просто се разхождаше, талията й преливаше над прашки с два номера по-малки, с някакви секси капачета върху щръкналите зърна, с немигащи очи. През няколко такта се обръщаше с гръб към мъжете, навеждаше се, поглеждаше ги между разкрачените си крака, а лицето й бързо почервеняваше от притока на кръв към главата. Мъжете — само трима, облечени с фланелени ризи и приведени над бирите си на отделни маси — кимаха или изръмжаваха нещо. Едър бияч се гледаше с досада в огледалото. Седнахме тримата в редица на бара, аз по средата. Лайл кръстоса ръце, пъхна длани под мишниците си, опитвайки се да не докосва нищо и да изглежда като човек, който гледа танцьорката, всъщност без да я гледа. Обърнах се с гръб към сцената и набърчих нос.
— Да, нали? — каза Криси. — Отвратително място. Питието е от вас, ясно? Понеже нямам пари. — Още преди да кимна, тя си поръча водка със сок от червени боровинки и аз поисках същото. На Лайл му поискаха документ за самоличност и докато показваше личната си карта на бармана, той разигра някаква неловка сцена, гласът му стана още по-писклив, а на лицето му се появи странна усмивка. Не поглеждаше никого в очите и с нищо не показваше, че изпълнява роля. Барманът впери поглед в него, а Лайл каза: „“Абсолвентът", не сте ли го гледали?". А онзи тип просто се извърна.