Ръката на сатаната

На третото позвъняване отговори женски глас.

— Hola?

— Buenos dias![53] — поздрави Томаш и сам се ужаси от потресаващия си портуньол[54]. — Ракел де ла Конча?

— Si, soyyo[55].

— Името ми е Томаш Нороня — представи се той, като предпочете да говори бавно на португалски пред портуньол. — Приятел съм на Филипе Мадурейра, не знам дали си спомняте…

— Si, muy bien. Como esta Filipe?[56]

Историкът преглътна сухо.

— Филипе… Ами… той е мъртъв.

— Perdon?[57]

— Филипе е мъртъв — повтори той, почти изричайки думите буква по буква. — Вчера… а, ауег[58]. Беше убит.

— Филипе? Asesinado?[59]

— Страхувам се, че да.

— Dios mio![60]

Жената от другата страна на линията беше толкова шокирана, че трябваше да й остави време да възприеме новината. Не знаеше какви точно са били отношенията между приятеля му и испанката и реши, че е по-добре да бъде предпазлив.

— Преди да умре, той ми даде телефона ви — обясни той. — Убиецът му сега преследва мен и Филипе ме посъветва да се срещна с вас. В момента съм в Мадрид и у мен има важен материал за разследването, в което е бил замесен и…

— Si, venga, venga[61] — прекъсна го Ракел, която все още не се бе съвзела съвсем от шока. — Живея в малко градче на няколко километра южно от Мадрид. Можете ли дойдете?

— Разбира се — каза Томаш, чувствайки облекчение от готовността на приятелката на Филипе да му помогне. Приготви химикалка, за да запише адреса. — Къде е това?

— В Сесеня, на четиридесет минути с кола.

— Не съм с кола и се страхувам, че не мога да си позволя такси. Има ли автобус или влак?

— Има спирка на автобуси, тръгващи от Мадрид. Можете ли да записвате?

— Да, кажете.

— Отидете до площад „Беата Мария Ана де Хесус“ и се качете на номер 304 в 11:30 ч. Пътуването трае четиридесет минути.

— Ще ме посрещнете ли?

Ракел замълча, за да помисли.

— По-добре да се срещнем на входа на кафе „Нирвана“. Какво ще кажете за дванадесет и половина?

— Чудесно.

Когато затвори и излезе от телефонната кабина, Томаш погледна часовника си; беше десет и двадесет. Имаше много време. Спря поглед на банката наблизо и се зачуди как да постъпи. Можеше ли да се довери изцяло на Ракел, или трябваше да е предпазлив? Филипе го бе уверил, че може да й се има абсолютно доверие, но историкът не беше толкова сигурен. Събитията от последните двадесет и четири часа го бяха научили да бъде благоразумен.

Преодолявайки съмненията си, той влезе в банката и се нареди на опашката от клиенти. Когато дойде редът му, той се облегна на перваза на гишето и се взря в служителката.

— Hola, senorita![62] — поздрави историкът, връщайки се към заплетения си портуньол. — Мога ли да наема сейф?