Бягството [bg]

— Естествено, че нямаше. Но това се отнася и за тези, които стоят зад теб в УРС, а те никак не са малко.

Последните му думи бяха чиста провокация.

Нокс се отпусна на близкия стол.

— Много мислих върху това, което каза на гробището — каза тя и го погледна насмешливо. — Признавам, че аналогията с братята Къстър беше повече от оригинална.

Пулър се облегна на стената в очакване да чуе продължението.

— Какво знаеш за съдебния процес срещу брат ти?

— Нищо. Беше обвинен в държавна измяна и съответно осъден. Не знам нищо повече.

— Но бягството на брат ти е изнервило доста хора от средите на разузнаването.

— Това ми е ясно и без да ми го напомняш.

— Имам чувството, че не биваше да ти казвам всичко това.

— Много неща не бива да се правят.

— Дойдох тук не само заради твоите записки по разследването, а и за още нещо.

— Какво нещо?

— Открихме и проследихме няколко депозита в сметка на Каймановите острови, която капитан Макри си е открила преди месец. Общата сума е един милион долара.

— Подкупът за това, което е направила?

Нокс кимна.

— Откъде идват парите?

— Оказаха се непроследими дори за нас. Извадихме късмет, че я засякохме, но източникът си остава загадка.

— Как стигнахте до нея?

— УРС дочу слухове, нищо повече. Но те бяха достатъчно странни, за да ни насочат към ФВЗ. Направихме проверка на персонала, при която изскочиха няколко подозрителни имена. Сред тях беше и това на Макри.

— В служебното й досие нямаше нищо необичайно.

— Живяла е сама, без никакви роднини наблизо, крайно амбициозна.

— Мнозина военнослужещи са такива.

— Тя обаче е имала доста дългове.

— Защо? Армията е поела обучението й в Уест Пойнт.

— Става въпрос за дългове на борсата, свързани предимно с нискодоходни акции. Била е вътре с около осемдесет хиляди долара — сума, която спокойно би могла да се покрие от подкупа и пак да й останат достатъчно средства за приличен живот.

— Това го нямаше в досието й.

— Така е. Армията не се интересува от личните финанси на своите служители, а и падежът на задълженията й все още не беше настъпил.

— Но въпреки това вие ги засякохте.

— Да.

— Защо не си ми казала нищо за това, по дяволите? — намръщи се Пулър.

— Казвам ти го сега, въпреки че шефовете ми със сигурност ще ме уволнят, ако научат. — Тя скръсти ръце пред гърдите си, облегна се назад и изпусна дълбока въздишка. — Ние с теб имаме коренно различно обучение, Пулър. Още от първия ми ден в армията започнаха да ми внушават, че трябва да работя под прикритие. Това означава да не се доверявам на никого извън своя кръг, да крия тайните си, а когато се налага — да прибягвам и до откровени лъжи. Казано с други думи, мен са ме учили да отблъсквам и мамя, точно както теб са те учили да разследваш местопрестъпленията. Години наред съм усъвършенствала тези умения. Просто не знам какво ще се случи, ако командването научи за този разговор.

— Тогава защо го провеждаш? — попита Пулър.