Гласът на цигулката [bg]

Товареха ковчега на катафалката, а многото венци стояха наредени в редица пред вратата на църквата. Емануеле Ликалци беше заобиколен от множеството хора, които му изказваха съболезнованията си. Изглеждаше необичайно развълнуван.

Монталбано се приближи до него и го дръпна настрана.

— Не очаквах, че всичките тези хора ще дойдат — каза докторът.

— Госпожата е знаела как да накара хората да я обичат. Върнаха ли ви ключовете? Може би ще се наложи пак да ви ги поискам.

— Ключовете ще ми трябват между 16 и 17 часа, за да придружа брокерите от агенцията за недвижими имоти.

— Ще го имам предвид. Вижте, докторе, когато отидете във виличката, вероятно ще забележите, че липсва цигулката от витрината. Аз я взех. До края на вечерта ще ви я върна.

Докторът остана като гръмнат.

— Каква връзка има тя? Предмет без никаква стойност.

— Трябва ми заради отпечатъците — излъга го Монталбано.

— Щом е така, да не забравите, че и аз я държах, когато трябваше да ви я покажа.

— Спомням си отлично. А, докторе, просто от любопитство, в колко часа тръгнахте вчера вечерта от Болоня?

— Има самолет, който излита в осемнайсет и трийсет, с прекачване в Рим, и в двайсет и два часа пристига в Палермо.

— Благодаря.

— Комисарю, извинете ме, но моля ви да се погрижите за туингото.

Хъм, ама че пушилка вдигаше за тази кола!