Гласът на цигулката [bg]

— И така, това красиво и вежливо създание, говорейки за това-онова, ми каза, че е наследила цигулка от някакъв прадядо, който бил лютиер в Кремона. Добави, че като малка била чувала да се говори в семейството й, че този инструмент струвал цяло състояние, но не беше обърнала внимание на това. Във фамилиите често се разпространяват легенди я за скъпоценна картина, я за статуетка, които струват милиони. Кой знае защо, но бях обхванат от любопитство. Няколко вечери след това ми се обади по телефона, мина да ме вземе, заведе ме в малката вила, която отскоро била построена. Веднага щом видях цигулката, повярвайте ми, почувствах, че нещо избухна в мен, сякаш силно ме удари ток. Беше в доста лошо състояние, но се искаше малко, за да възвърне отличната си форма. Беше една „Андреа Гуарнери“, комисарю, твърде лесно разпознаваема заради лака й в цвят жълт амбър, който придава изключително силен блясък.

Комисарят погледна цигулката, но, честно казано, не му се стори да блести. Той обаче нямаше никакви познания за тези детайли, свързани с музиката.

— Пробвах я — каза маестрото — и десет минути свирих пренесен в рая с Паганини, с Оле Бул…

— Каква е пазарната й цена? — попита комисарят, който обикновено летеше на земята и до рая никога не беше стигал.

— Цена?! Пазар?! — ужаси се маестрото. — Такъв инструмент няма цена!

— Добре, но ако искаме да я изчислим…

— Откъде да знам? Два-три милиарда лири.

Добре ли беше чул? Да, добре беше чул.

— Дадох на госпожата да разбере, че не може да рискува и да остави инструмент с такава стойност във вилата, която на практика е необитаема. Обмислихме някакво разрешение на въпроса също и защото се нуждаех от авторитетно потвърждение на моето предположение, а именно че е една „Андреа Гуарнери“. Тя предложи да я задържа тук при себе си. Не исках да поемам подобна отговорност, но тя успя да ме убеди, като не пожела дори разписка. Изпрати ме до вкъщи, като й дадох една моя цигулка в замяна, за да я сложи в стария калъф. Ако я откраднеха, нямаше да е голяма загуба, защото струваше двеста-триста хиляди лири. На следващата сутрин потърсих един мой приятел от Милано, който е възможно най-големият съществуващ експерт по отношение на цигулките. Секретарката му ми каза, че пътува по света и няма да се върне преди края на този месец.