Изгорени мостове [bg]

Пола се възползва от тази възможност.

— Здравей, Гриша. Аз съм Пола.

— Здравей, сержант Пола. Радваш ли се на повишението?

— Не помня да съм имала друг път по-голям повод за радост, макар и без усмивки. Гриша, какво се знае за часа на смъртта?

Фийлдинг я изгледа лошо, като че ли намесването й бе неуместно.

— Бих казал, между девет вечерта и четири сутринта. Не мога да съдя по стомашното съдържание, защото такова няма. Червата също са празни, изглежда, че между последния път, когато е яла, и момента на настъпване на смъртта са изминали поне дванайсет часа.

— Следователно не може да има съмнение, че я е държал затворена, преди да я убие, нали?

— Така изглежда. И я е биел редовно, докато я е държал като пленница.

— Така мислим и ние — намеси се рязко Фийлдинг. — Благодаря, докторе. Помогнахте ни много. Кога ще получим пълния ви доклад?

— Секретарката ми ще ви го прати веднага щом свали текста от диктофона. Успех с разследването. Тежък случай е този, главен инспектор Фийлдинг — и той затвори телефона.

— Нищо, което не бихме могли да предположим — отбеляза Фийлдинг с тон, който подсказваше, че е очаквала нещо повече от Гриша.

— Като изключим онези рани, които може да са от електрошоков пистолет.

— Е, все по някакъв начин е трябвало да я доведе в състояние на безпомощност, а това е един от вариантите, които са близко до ума — Фийлдинг нямаше намерение да отстъпи.

— Но това са три отделни случая. И само една двойка от раните са на място, което предполага, че е била нападната с електрошоков пистолет изотзад. Това е интересно. Освен това думите на Гриша подсказват, че тя никога не е заминавала за Полша.

Фийлдинг изсумтя и започна да пише някакво съобщение на телефона си. Нямаше никакво обсъждане на идеи и възможности — нещо обичайно в предишното работно място на Пола. Всички нейни колеги държаха на обмена на предположения, изпробваха различни теории, сравняваха ги с наличните доказателства. Но каквото и да се въртеше в главата на Фийлдинг, тя не го огласяваше.