Вътрешно разследване [bg]

Демарко се изненада, че Маркъс е само с две години по-голям от брат си. Но беше надраснал годините си, изобщо не можеше да се нарече хлапе.

— Исая имал ли е някакви други неприятности със закона?

— Абе ти глух ли си? Казах ти, беше добро хлапе. Никога нищо лошо не е направил.

Опитвайки се да запази неутрален тон, Демарко продължи:

— Господин Пери, според полицията брат ви се е опитал да открадне някакъв калкулатор от офиса на сенатора и сенаторът го хванал. Полицията смята, че брат ви се е опитал да убие сенатора, за да не допусне да докладва за опита за кражба.

— Това са шибани глупости! — извика Маркъс.

Клиентите на бара се извърнаха към масата им.

— Тоя проблеми ли ти създава, човече? — попита барманът.

Маркъс поклати глава.

— Исая нищо не би откраднал, особено някакъв си калкулатор. Той си имаше калкулатор. Със сто копчета по него, дето прави графики и какво ли не. За какво му е да краде от офиса на онзи?

Същия въпрос беше задал и Демарко на Дръмънд.

— Полицията смята, че е искал да го заложи — каза Демарко.

Маркъс без малко да се изплюе на пода, но после осъзна къде се намира.

— И колко пари според тебе ще вземеш, като заложиш шибан калкулатор? Казвам ти, това всичкото са пълни глупости.

— Може би е така, но как ще обясните какво е правил брат ви в къщата на сенатора посред нощ?

Маркъс се поколеба. Каквото и да се канеше да каже, Демарко усети неохотата му. Трябваше да го накара да говори.

— Господин Пери, искате ли брат ви да си отиде в гроба и хората да си мислят, че е бил крадец и убиец? Така че моля ви. Говорете с мен. Кажете ми защо е бил в къщата на сенатора.

За да си даде време да помисли, Маркъс отпи още веднъж от питието и се смръщи, когато течността опари гърлото му. Най-накрая погледна Демарко право в очите и каза тихо:

— Отиде да му продаде пистолет.

— Какво!

Маркъс избухна.

— Майната ти, шибаняк! Знаех си, че няма да ми повярваш!

Маркъс стана от стола.

— Почакайте — спря го Демарко. — Не съм казал, че не ви вярвам. Просто се шокирах, това е. Седнете. Обяснете ми.

Все още наежен, Маркъс бавно седна и продължи.

— Една вечер Исая чистел офиса и някакъв тип — не сенаторът, някакъв друг — го пита дали може да му намери патлак.

Демарко го прекъсна, за да уточни кога се е случило това. Маркъс отвърна, че станало три дни, преди да умре брат му, тоест докато Лидия Морели все още е била в „Отец Мартин“. Когато Демарко го попита дали знае името на мъжа, който е говорил с брат му, Маркъс каза, че не го знаел, но Исая го бил нарекъл „къдрав дребен бял тип“.