![Високи залози [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/6/visoki-zalozi-bg-download.jpg)
Високи залози [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #16
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542610120
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Високи залози [bg]». Краткое содержание книги:
— А сега — поде Рийс, — бих искал да чуя докъде е стигнало разследването ви. Опишете ми накратко как виждате всичко по случая, какво сте открили досега.
С всяка изминала минута разговорът ставаше все по-странен.
— Справяме се добре, благодаря.
— Исках да кажа…
— Зная какво имате предвид. С цялото ми уважение, господин Рийс, съм длъжен да ви напомня, че не докладвам на Белия дом.
Поне засега.
— Разбирам, прав сте. Абсолютно сте прав. Приемете извиненията ми за прекрачването на границата.
Вече бях стигнал по-далеч, отколкото възнамерявах, но същото правеше и Рийс. Реших да се придържам към нападателна тактика.
— Някога чували ли сте името Зевс във връзка с този случай? — попитах.
За секунда се замисли върху въпроса ми.
— Не си спомням. А мисля, че бих запомнил подобно име.
Почти бях сигурен, че излъга, което ми напомни за забележката на Лорън Инсли за клиентите й. Защо някой като Рийс изобщо ще ми отговаря на въпроса, освен за да ме излъже?
Телефонът на бюрото му звънна и той тутакси го вдигна. Докато слушаше, ме наблюдаваше. Изправи се веднага след като привърши разговорът.
— Ще ме извините ли за минута? Съжалявам. Зная колко сте зает.
Гейбриъл Рийс излезе от стаята, а един агент от специалните служби пристъпи през прага, но с гръб към мен. Зачудих се какво ще се получи, ако се опитам да си тръгна. Вместо това останах неподвижно, решен да разбера странната ситуация. Защо началникът на кабинета на Белия дом проявяваше интерес към този случай? Как можеше да се обясни това?
Не след дълго отвън се чуха гласове, по-скоро тихо мърморене, което не можах да разбера от мястото си.
Агентът до вратата излезе, за да бъде сменен от друг, който набързо огледа обстановката. Очите му се плъзнаха по мен по същия начин, както и върху мебелите.
После се отдръпна встрани, за да стори път на президента на Съединените американски щати. Тя влезе в кабинета с усмивка.
— Алекс Крос. Толкова много съм слушала за вас. И то все хубави неща.
77.
Настроението на президента беше напълно различно от това на Рийс. Тя ми стисна ръката почти като на свой колега и се настани на големия диван с кожена тапицерия, вместо да седне на стола зад бюрото, макар че с това не ме улесняваше.
— Прочетох книгата ви — заговори президентът. — Беше преди години, но още я помня добре. Съдържаше много интересни разсъждения. И доста плашещи, защото са истина.
— Благодаря ви, госпожо президент.
Възхищавах се на Маргарет Ванс. Тя бе постигнала много в усилията си да накара демократите и републиканците да си сътрудничат. Със съпруга й Теодор Ванс бяха най-влиятелните фигури не само във Вашингтон, но и в целия свят.
Ако обстоятелствата бяха различни, бих се радвал да работя с президента. Но не и в този случай.
— Бих искала да ви помоля за услуга, доктор Крос. — Кимна на агента от личната си охрана да ни остави сами и аз го изчаках да затвори вратата.
— Относно моето разследване ли?
— Точно така. Очаквам да се съгласите, че е важно този случай да не се разследва така, че евентуално да бъдат застрашени невинни хора. Особено националната сигурност или дейността на нашето правителство. Голословните твърдения могат да бъдат не по-малко опасни от обвиненията, ако се представят по неподходящ начин. Но вие, разбира се, го знаете.
— Да — съгласих се. — Имам известен опит в това.
— Така че можете да разберете необходимостта от деликатност в случая. — Говореше сякаш не на мен, а по принцип и, изглежда, смяташе всичко за уредено. — Бих искала да се срещнете с шефа ни по сигурността, Дан Корморан. Въведете го в разследването и му прехвърлете случая.
— Не съм сигурен дали имам правото да направя това — отвърнах. — Поради няколко причини.
— Няма да представлява проблем. Специалните служби разполагат с всички законни пълномощия на вашингтонската полиция.
— Така е, но само в очертанията на града.
Тя продължи да говори все едно нищо не бях казал.
— И, разбира се, с всички местни ресурси, от които би могло да се нуждае всяко разследване. Разполагаме с най-добрите професионалисти в света. — Замълча и ме огледа над очилата си. — Разбира се, присъстващите се изключват.
Боже, наистина е особено чувство да ти прави комплимент лидерът на свободния свят. Много жалко, че можах да му се насладя само за няколко секунди. Притежавам изострен усет за ориентация. Доколкото знаех, това ме отпращаше отвъд границата, откъдето нямаше връщане назад.