![Хайде да крадем коне [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/2/hajde-da-kradem-kone-bg-download.jpg)
Хайде да крадем коне [bg]
- Автор: Петтерсон Пер
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Делакорт
- ISBN: 978-954-690-003-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хайде да крадем коне [bg]». Краткое содержание книги:
„Oт пъpвитe изpeчeния нa тoзи xипнoтизиpaщ нopвeжки poмaн зa млaдocттa, cпoмeнитe и, дa, кpaдeнeтo нa кoнe, ocъзнaвaш, чe cи пoпaднaл в pъцeтe нa мaйcтop paзкaзвaч. Nеwswееk
„Xaйдe дa кpaдeм кoнe oщe oт зaглaвиeтo cи e cкъпoцeннa книгa: тoплa, изкуcнa, oчapoвaтeлнa, зeмнa и peaлиcтичнa, c тpaгичнa и дълбoкo cepиoзнa тeмa… Иcтинcкo пocтижeниe. Кнут Фaлдбaкeн, VG
„Звучи кaтo звън нa кpиcтaл… Пep Пeтepшoн тe oтвeждa нa мecтa, къдeтo нe cи бил дoceгa. Тepйe Cтeмлaн, Aфтeнпocтeн/Аftеnpostеn
„Пoeтичнo дo мoзъкa нa кocтитe cи oпиcaниe нa зaгубaтa нa eдин бaщa. Улe Якoб Xуeл, Aдpeceaвиceн/Аdrеssеаvisеn
„Eднa oт 10-тe нaй-дoбpи книги зa гoдинaтa. Thе Nеw York Timеs Вook Rеviеw
Трудно ми е да й отговоря. Не съм и подозирал, че е разсъждавала по този начин. Никога не ми е разказвала. Сигурно си има просто обяснение — например отсъствието ми, когато е имала нужда да поговорим, но тя си няма представа колко често съм си мислил същите неща, препрочитах първите редове на Дейвид Копърфийлд и се принуждавах да продължа, страница след страница, втрещен от ужас, защото просто трябваше да се уверя, че накрая всичко си идва на мястото, така и ставаше, но винаги ми отнемаше доста време да се почувствам сигурен. В книгата. Действителността бе нещо съвсем различно. В действителност се случи така, че не се осмелих да задам на Ларш очевидния въпрос: „Зае ли мястото, което на практика бе мое? Сдоби ли се с години от моя живот, полагащи се на мен?“
Никога не съм се и съмнявал, че баща ми не е пътувал до страни като Южна Африка и Бразилия, или градове като Ванкувър или Монтевидео, за да създаде новия си живот. Той не избяга, както много други направиха, от действия, извършени в момент на възбуда, или от живота в руини след капризни удари на съдбата, не избяга през глава, прикрит от тихата лятна нощ с уплашени, присвити очи като Юн. Баща ми не бе моряк. Останал е при реката, сигурен съм. Там искаше да живее. И фактът, че Ларш не го споменава, когато е при мен, че не е назовал баща ми и в едно-единствено изречение през времето на познанството ни, може би се дължи на усещането му, че трябва да ме пощади, или пък, точно като мен, не е способен да събере на едно място всичките си мисли за тези хора, включително за мен и себе си, понеже не може да намери думи, с които да изкаже всичко.
Добре го разбирам. И аз съм се чувствал така през по-голямата част от живота си.
Но не за това исках да си мисля в този момент. Ставам от масата, неволно я бутам и чашите подскачат, кафето се разплисква на покривката, а жълтата каничка за сметана се обръща и млякото изтича, смесва се с кафето и продължават в общ поток към скута на Елен. Причината е, че подът на кухнята е наклонен. Всъщност разликата от стена до стена е пет сантиметра. Нали съм го измерил отдавна. И това трябваше да оправя по някакъв начин, но поставянето на нов под си е сложна задача. Налага се да почака.
Елен бърза да дръпне стола назад и се изправя преди поточето да достигне ръба на масата, хваща края на покривката и го замята нагоре, после спира прилива с две салфетки.
— Съжалявам. Май станах твърде рязко — извинявам й се и за свое удивление чувам, че думите излизат от устата ми на кратки тласъци, сякаш съм задъхан от тичане.
— Няма нищо. Само трябва да махнем покривката по-бързо, а после ще я изперем. Не се е случило нищо, което да не можем да оправим с малко прах за пране.
Овладява ситуацията по начин, какъвто никой друг не е прилагал тук вътре, а аз не протестирам. В миг е преместила всичко от масата на мивката, издърпала е покривката и я плакне на чешмата, после внимателно я изцежда и я оставя да се суши на стол пред топлата печка.
— По-късно можеш да я пуснеш в пералнята — обяснява ми.
Отварям сандъка за дърва и пъхам няколко цепеници в огъня.
— Ами, нямам пералня — думите ми звучат толкова окаяно, изказани по този начин, че не мога да сдържа смеха си, ала той излиза крехък и безуспешен.
Елен забелязва това, личи й. Като цяло ми е трудно да напипам тона, който би трябвало да използвам в конкретната ситуация.
Тя подсушава масата с парцал, който старателно изплаква и изцежда няколко пъти под течащата вода, понеже е накиснат с мляко и иска да го изпере хубаво, за да не мирише. Изведнъж замръзва и пита, обърната с гръб към мен:
— Предпочиташ да не бях идвала, нали? — сякаш едва сега и бе дошло наум, че съществува и такава вероятност.
Въпросът обаче е добър. Трябва ми малко време да намеря отговор. Сядам на сандъка за дърва в опит да събера мислите си и тогава тя отбелязва: