Хайде да крадем коне [bg]

Каня я да седне на масата, наливам прясна вода за кафе в чайника и го слагам на котлона, който веднага започва да съска. Трябва да съм забравил да го изключа сутринта и това всъщност е доста сериозен проблем, но Елен май не чу шума, затова се преструвам, че нищо не се е случило и нарязвам няколко филии хляб, които слагам в панерче. Изведнъж усещам гняв, сякаш нещо ме души. Забелязвам, че ръцете ми треперят, затова намествам тялото си под ъгъл, който ще ме прикрие, когато минавам покрай нея, за да взема захар и мляко, сините салфетки и всичко необходимо, за да закусим както си му е редът. Всъщност май си набавих необходимото за няколко часа напред още на ранина и не съм огладнял, но въпреки това сервирам достатъчно и за двама ни — сигурно ще се почувства неудобно, ако я оставя да се храни сама. В края на краищата не сме се виждали от доста време. В действителност усещам, че предпочитам да се въздържа, ала вече няма какво повече да извадя и съм принуден да седна.

От известно време се е загледала през прозореца към езерото. Проследявам погледа й и отбелязвам:

— Наричам го Лебедовото езеро.

— Значи има и лебеди, така ли?

— О, да. Две-три семейства, доколкото разбирам.

Тя се извръща към мен:

— Разкажи ми! Как се чувстваш всъщност — казва го така, сякаш съществуват две версии на живота ми и очите й вече съвсем не са влажни, ала гласът й е загрубял като на съдия-следовател.

Разиграва ми роля, знам го, а зад маската си е същата, както винаги, поне се надявам да съм прав. Дано животът не я е превърнал в хаплива вещица, извинявам се за израза. Поемам си дъх и се съвземам, подпъхвам ръце под бедрата си на стола и й разказвам за дните си тук, колко добре се справям, за дърводелските ми занимания и цепенето на дърва, за дългите разходки с Лира. Обяснявам й, че си имам съсед, с който си помагаме в случай на нужда, казва се Ларш, много е сръчен с резачката. Свързват ни доста неща, добавям и правя опит да докарам загадъчна усмивка, но веднага виждам, че не я е разбрала и не продължавам, а й разказвам как се бях страхувал от всичкия сняг, който се очаква с настъпването на зимата, но съм намерил решение на проблема, както и сама може да види, пък и несъмнено е обърнала внимание на път към къщата ми, понеже си имам уговорка с фермер на име Ошлиен. Кара трактор с плуг за риене на сняг и разчиства наоколо при нужда, разбира се, срещу заплащане. Така че се оправям, при тези думи се усмихвам, така я карам. После добавям, че слушам радио. Когато съм у дома, слушам по цял предиобед, а вечер чета доста различни книги, но предимно Дикенс.