Инстинкт на убиец [bg]

Мелани ме спря пред кабинета на Горди.

— Говори по телефона с Харди — предупреди ме тя.

— Ще дойда по-късно.

Тя хвърли поглед през щорите в кабинета.

— Струва ми се, че вече привършва.

Двамата си поговорихме малко за плановете на мъжа й да купи заедно с партньора си ресторантче за чилийски сандвичи, което бе адски популярно в центъра на Бостън. Не знаех как ще успее да събере парите. Боб работеше за застрахователна компания.

Най-после Горди затвори телефона и влязох при него.

— Трябва да поговорим за Фестино — казах.

— Ако този тип се опитва да ти прави номера, извикай охраната. Нищо чудно да откачи.

— Не, не е това.

Разказах му за хлапето на Фестино и специалното училище, което трябваше да посещава. Горди ме гледаше свирепо. Вторачих се в прическата му, тъй като не можех да го погледна в очите.

— Наистина не ми пука — каза той.

— Не можем да го уволним.

— Да не мислиш, че сме благотворително дружество? Някаква шибана социална агенция?

— Няма да го направя — заявих твърдо. — Няма да уволня Фестино. Не мога да му причиня подобно нещо.

Горди наклони глава и ме изгледа любопитно.

— Отказваш да го направиш?

Преглътнах затруднено. Имах чувството, че се каня да прекося Рубикон.

— Да — отговорих категорично.

Дълго мълчание. Накрая Горди каза бавно и многозначително:

— Добре. Засега. Но след „Техком“ двамата с теб ще си поговорим сериозно.

„Техком“ беше огромно събитие в индустрията, търговско шоу, където винаги давахме страхотна вечеря за големите ни клиенти. Миналата година се проведе в Лас Вегас, а тази щеше да е в Маями. Горди винаги отговаряше за церемонията по празненството и обичаше да държи темата на вечерта в тайна.

— Не искам никакви проблеми преди „Техком“ — каза той.

— Разбира се — отговорих.

— Знаеш ли? Мислех си, че наистина нямаш топки.

За първи път не отговорих.