Инстинкт на убиец [bg]

Никога преди не бях уволнявал никого, а сега ми се наложи да започна с шестдесет и три годишен човек.

Кал Тейлър се разплака в кабинета ми.

Не знаех как да се справя с това. Побутнах кутията с носни кърпички към него и го уверих, че не е лично. Макар да си бе съвсем лично. Уволнението се дължеше на неспособността му да се измъкне от бутилката „Джак Даниълс“ и да грабне телефона, за да се изправи срещу вечните откази, с които продавачите непрестанно се сблъскваха.

Няма да кажа, че разговорът ни бе по-болезнен за мен, отколкото за него. Но наистина ми беше гадно. Кал седеше пред мен в износения си сив летен костюм, който носеше цяла година и вероятно бе купил по времето на Никсън. Яката на ризата му бе разнищена. Бялата му коса бе боядисана в черно, а пожълтелите от никотина мустаци — спретнато подстригани. Пушаческата му кашлица бе по-ужасна от обикновено.

И плачеше.

„Ентроникс“ има сценарий, който трябва да следваш, когато уволняваш някого. Не ти е позволено да използваш собствени думи. След разговора с мен щеше да му се наложи да отиде в личен състав, а после при служебния ни психолог. Там щяха да му обяснят какви ще са здравните му осигуровки и колко време още ще получава заплатата си. Накрая служител от охраната щеше да го изведе от сградата. Това бе последното унижение. Работиш за компанията четиридесет години, а после те изригват навън, сякаш си крадец.