Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]

След първата им среща в Женева Рейгън предлага на Горбачов да захвърлят сценариите и да се опознаят. „Ние с вас сме родени в малки градчета, за които никой никога не е чувал и никой никога не е очаквал каквото и да било от нас“, казва той. Двамата, отбелязва Рейгън, имат властта да унищожат света или да сключат мир. Тази задача би била по-лесна, „ако имаше заплаха за този свят, идваща от други видове, от друга планета на другия край на Вселената“, казва Рейгън. Когато този му коментар става публично достояние, някои правят връзка с научнофантастичния филм „Денят, в който земята спря“. В него извън-земни заплашват да унищожат света, ако земляните не се отърват от ядрените оръжия. Двадесет години по-младият Горбачов опитва да се подмаже на Рейгън, като му разказва един от антисъветските вицове, които е научил, че президентът харесва. Горбачов изтъква, че и той е отгледан от майка, която му е чела Библията. Това и използването на изрази като „Бог да благослови“ или „ако е рекъл Господ“ кара Рейгън да си въобразява, че Горбачов може да е тайно християнин. Може ли тези изрази да означават, че е вярващ, пита той Мейзи.

Рейгън си мечтае за „писоарен момент“ – образа, който е запазил в главата си от дните в Гилдията на филмовите актьори, когато пробивите в преговорите за договори понякога са ставали при неформални разговори в мъжката тоалетна. На следобедната сесия той предлага с Горбачов да излязат на разходка навън. Двамата лидери се разхождат до къща с басейн край езерото, където ги чака запален огън. Щом влизат вътре, Рейгън изважда лист и го подава на Горбачов. Предлага 50 процента съкращаване на ядрените оръжия и ликвидиране на ракетите със среден обсег в Европа. Горбачов го разглежда и отговаря: „Приемливо е“. Но няма да е възможно, добавя той, да се пристъпи към ограничаване на нападателните оръжия без споразумение за оръжията в Космоса. Рейгън гледа на противоракетната отбрана като на ключ, а Горбачов вижда в нея катинар, който прави ядреното разоръжаване невъзможно. Президентът отговаря, че е готов да сподели технологията със Съветския съюз. Но Горбачов реагира с насмешка на тази идея, както и собственият преговарящ екип на Рейгън.

Двамата остават на противоположни мнения и на следващия ден, но между тях се създава спойка. Рейгън кани Горбачов да направи първото си посещение в САЩ на следващата година – нещо, което не е съгласувал предварително с екипа си. Горбачов бързо се съгласява и го кани на свой ред в СССР по-следващата година, и Рейгън също приема поканата. „Горбачов бе непреклонен и убеден, че комунизмът е по-висш от капитализма, но след близо пет години най-накрая се срещнах със съветски лидер, с когото исках да разговарям“, пише по-късно Рейгън. Горбачов също оценява значението на взаимното им желание да продължат да говорят, въпреки че гледа на Рейгън като на „политически динозавър“ и му е трудно да свикне с противоречащите си изявления на американеца. Последвалата кореспонденция има отчетливо по-различен тон от писмата, които Рейгън получава от предшествениците на Горбачов. „Г-н президент, бих желал да гледате на писмото ми като още един от нашите „разговори край огнището“ – пише Горбачов на 24 декември 1985 г. – Искрено бих искал не само да запазя топлота от нашите срещи в Женева, но и да постигна напредък в диалога ни. Гледам на кореспонденцията с Вас като на най-важния канал в подготовката на срещата ни във Вашингтон.“