Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]

Петдесет и четири годишният Горбачов е образован и е пътувал много на Запад. Разбира английски, не е напът да умре и дори показва чувство за хумор. Съпругата му Раиса често е до него, подобно на американска първа дама. В първите месеци на власт Горбачов обявява едностранно замразяване на разполагането на ракети със среден обсег в Европа и започва да говори публично за необходимостта от „перестройка“, икономическа реформа. Кисинджър, Никсън и други изказват пред Рейгън мнението, че Горбачов не е с нищо по-различен от предшествениците си. Но Маргарет Тачър е несъгласна. „Харесвам г-н Горбачов. Можем да работим заедно“, казва тя пред Би Би Си, след като го среща за пръв път. Тачър засилва оптимизма на Рейгън за съветския лидер при посещението си в Кемп Дейвид и дава по-подробна оценка. Предупреждава го обаче, че „колкото по-очарователен е противникът, толкова е по-опасен“.

Положението на Горбачов по няколко отношения прилича на това на Рейгън. Той също иска да бъде двигател на обществена и политическа промяна, да се пребори с повсеместния алкохолизъм в съветското общество и да укрепи колебливата икономика. Подобно на Рейгън, той разчита повече на собствения си опит, отколкото на бюрократичния апарат под себе си. Споделя отвращението на Рейгън от логиката на взаимно гарантираното унищожение. Почти по същото време, когато Рейгън казва на съветския външен министър Андрей Громико, че иска да елиминира ядрените оръжия, Горбачов казва същото нещо в реч в Лондон. И също както Рейгън има Шулц, който насърчава неговата еволюция, Горбачов има Едуард Шеварднадзе, когото избира да замени Громико на поста външен министър.