Хари Потър и Орденът на феникса

— Ох, чакай само да разбере баща ти! Много се гордея с теб, Рон, каква прекрасна новина, нищо чудно накрая да станеш и Отличник като Бил и Пърси, това е първата стъпка. Олеле, каква радост насред всичките тревоги, не мога да ти опиша колко съм щастлива, о, мило Роненце…

Фред и Джордж издаваха зад гърба й силни звуци, все едно се скъсват да повръщат, но тя изобщо не ги чуваше, притискаше Рон в обятията си и обсипваше с целувки лицето му, станало по-червено и от значката.

— Мамо… недей… мамо, моля ти се — мърмореше той и се мъчеше да я отблъсне.

Тя го пусна и изрече запъхтяно:

— Е, какво да бъде? На Пърси купихме сова, но ти, разбира се, вече си имаш.

— Какво искаш да кажеш? — не повярва на ушите си момчето.

— Заслужаваш награда! — оповести с много обич майка му. — Какво ще кажеш за комплект новички официални мантии?

— С Джордж вече му купихме — обади се кисело Фред и погледна така, сякаш искрено съжалява за проявената щедрост.

— Или нов котел, старият на Чарли е хванал ръжда и се е продънил, или пък нов плъх, само как си го обичаше Скабърс…

— А не може ли метла, мамо? — попита обнадежден Рон.

Госпожа Уизли се поумърлуши — метлите си бяха скъпички.

— Е, не последен модел — побърза да добави момчето. — Но поне… поне да е нова… за разнообразие…

Госпожа Уизли се подвоуми и се усмихна.

— Ама, разбира се, че ще получиш метла… но я да вървя, щом ще купувам и нея. Хайде, до скоро… мъничкият ми Рон… префект! И да не забравите да си подредите багажа… префект… ох, олеле, съвсем се обърках!

Млясна още веднъж Рон по бузата, подсмръкна звучно и излетя като хала от стаята.

Фред и Джордж се спогледаха.

— Нали няма да се сърдиш, ако не те цункаме, а, Рон? — попита уж притеснен Фред.

— Но ако искаш, ще ти направим по един реверанс — подметна Джордж.

— О, я млъквайте — озъби се брат им.

— Или какво? — попита Фред и се ухили злобничко. — Ще ни накажеш след часовете ли?

— Ще се радвам да видя това — прихна и Джордж.

— Като нищо ще ви накаже, ако не внимавате! — намеси се ядосана Хърмаяни.

Близнаците се запревиваха от смях, а Рон промърмори:

— Остави ги, Хърмаяни.

— Трябва да внимаваме в картинката, Джордж — рече уж разтреперан Фред, — че с тия двама началници…

— О, да, по всичко личи, че окончателно е свършено с дните, когато нарушавахме законите — поклати глава Джордж.

И с поредното отчетливо пук! близнаците отново се магипортираха.

— Ах, тези двамата! — вбеси се Хърмаяни и се вторачи в тавана, понеже от горния етаж долиташе кикотът на Фред и Джордж. — Не им обръщай внимание, Рон, ще се пръснат от завист.

— А, едва ли — усъмни се Рон, също зяпнал нагоре. — Винаги повтарят, че префекти ставали само тъпанарите и натегачите… И все пак — добави той малко по-радостно — никога не са имали нови метли! Жалко, че не отидох с мама да си избера… е, не й е по джоба да ми купи «Нимбус», но нали излезе нов модел «Чистометка»… би било супер… точно така, ще ида за всеки случай да й кажа, че харесвам чистометките…