Хари Потър и Орденът на феникса

— Е, не е изненадващо, всички знаем какво сполетя последните четирима учители — отсъди Джордж.

— Един изгонен, един мъртъв, един поразен от магия за забрава и един заключен в сандък цели девет месеца — преброи на пръсти Хари. — Да, сега те разбрах.

— Какво ти става, Рон? — попита Фред.

Брат му не отговори. Хари се обърна. Рон стоеше вцепенен и гледаше с отворени уста писмото от «Хогуортс».

— Какво има? — подвикна припряно Фред и след като застана зад Рон, надзърна през рамото му.

Той също зяпна от учудване.

— Префект ли! — възкликна, втренчен невярващо в писмото. — Префект?

Джордж се завтече, грабна от ръката на Рон плика и го обърна обратно. Хари видя как в дланта на близнака тупва нещо златистоалено.

— Не може да бъде! — прошепна Джордж.

— Станала е някаква грешка — отсъди Фред, след което изтръгна писмото от ръката на Рон и го вдигна срещу светлината, все едно го проверява за воден знак. — Кой нормален човек ще вземе да направи Рон префект! — Близнаците извърнаха едновременно глави към Хари и го зяпнаха. — Бяхме повече от сигурни, че ще изберат теб! — възкликна Фред така, сякаш Хари ги е измамил.

— Мислехме, че Дъмбълдор няма как да не те посочи! — възмути се и Джордж.

— Нали ти спечели Тримагическия турнир и така нататък — добави Фред.

— Явно цялото това безумие около магиите е натежало против него — сподели Джордж с близнака си.

— Ами да — проточи Фред. — Доста бели забърка, мой човек. Е, поне единият от вас двамата знае кое е най-важното в живота.

Отиде при Хари и го потупа по гърба, а Рон стрелна с изпепеляващ поглед.

— Префект, моля ви се… на мама Роненцето — префект!

— Олеле, мама ще полудее от радост! — простена Джордж и метна значката на префект обратно на Рон, сякаш тя може да го зарази.

Рон, който не бе проронил и дума, пое значката, погледа я и я подаде на Хари, все едно негласно го молеше да потвърди, че е истинска. Хари я взе. Върху грифиндорския лъв бе изписано голямо «П». В първия си ден като ученик в «Хогуортс» беше видял съвсем същата значка върху гърдите на Пърси.

Вратата зейна широко. В стаята влетя Хърмаяни, поруменяла и разрошена. Държеше плик.

— Пристигнаха ли… пристигнаха ли вашите… — Зърна значката в ръката на Хари и нададе писък. — Знаех си! — възкликна развълнувана и размаха писмото си. — И аз, Хари, и аз!

— Не — побърза да каже момчето и бутна значката в ръката на Рон. — Не е моя, на Рон е.

— Какво… каза?

— Рон е станал префект, не аз — обясни Хари.

— Рон ли? — ахна Хърмаяни от учудване. — Ама… сигурен ли си? Тоест…

Тя пламна като рак, когато Рон я изгледа предизвикателно.

— Върху плика е написано моето име — рече той.

— Аз… аз… — запелтечи тя, съвсем озадачена. — Ама… аз… Страхотно! Браво на теб, Рон! Наистина си е…

— Неочаквано — кимна Джордж.