Десет малки негърчета

Третото указание е наситено със символика. Това е начинът, по който ме е белязала смъртта — с белег на челото. Белегът на Каин.

Едва ли има какво повече да кажа.

След като предам бутилката с моята изповед на морето, ще се върна в стаята си и ще легна на леглото. Очилата ми висят на черен шнур, но това всъщност е ластик. Ще затисна с тяло очилата си. Ластика ще преметна през бравата на вратата и ще го усуча хлабаво около дръжката на револвера. Ето какво ще се случи според мен.

С увити в носна кърпа пръсти ще натисна спусъка. След изстрела ръката ми ще се отпусне встрани. Изтеглен от ластика, револверът ще отскочи към вратата; като се блъсне в дръжката, ще се изхлузи от ластика и ще падне. Освободеният ластик ще се върне и ще увисне най-невинно на очилата. Една кърпичка на пода няма да привлече ничие внимание.

Ще ме намерят в леглото, прострелян в главата, което не противоречи на записките, направени вече от моите жертви. Когато открият телата ни, ще е невъзможно да се установи точният час на смъртта.

Утихне ли морето, тук ще пристигнат хора с лодки.

И ще открият на Негърския остров мъртвите тела на десет души и една неразрешима загадка.