Лотарията [The Winner - bg]

И тъй, Донован щеше тръгне от предположението, че Лу Ан е избягала от Съединените щати. Щеше да съсредоточи вниманието си върху международните полети от летище Кенеди в съответния отрязък от време преди десет години. Ако оттам не излезеше нищо, щеше да се прехвърли на Ла Гуардия и накрая — на международното летище Нюарк. Поне бе някакво начало. Международните полети бяха далеч по-малко на брой от вътрешните. Тъкмо когато се канеше да започне, пристигна пакетът от шериф Харви.

Като отхапваше от сандвича, Донован се залови да разглежда документите. Естествено, снимките от аутопсията бяха твърде неприятни, но не стреснаха репортера ветеран. И по-страшни бе виждал в кариерата си. След час четене отмести досието встрани и започна да нахвърля бележки. Впечатленията му от всичко прочетено бяха, че Лу Ан най-вероятно беше невинна по обвиненията, заради които Харви искаше да я арестува. Бе направил и свои независими проучвания в Рикърсвил, Джорджия. Според всички изявления Дуейн Харви бе мързеливец и некадърник, чиято амбиция в живота не се простираше по-далеч от това да се напива и да задиря жени, без никакви изгледи да допринесе нещо ценно в полза на човечеството. От друга страна, Лу Ан бе описана от няколко души, които я познаваха, като работлива, почтена, любеща и грижовна майка. Рано останала сираче, тя се бе справила нелошо с трудностите, доколкото й бяха позволили обстоятелствата. Донован беше виждал нейни снимки и дори изрови видеозапис на пресконференцията при връчването на печалбата й от лотарията. Без съмнение беше хубавица, но зад тази красота имаше и нещо повече. Едва ли само благодарение на външността си беше успяла да се справи през всички тези години.