Предсказанието

— Исках коригираните изчисления за приплъзването на разлома. Преценката ни се разминаваше почти с един метър и ако си внимавал в нашата мисия, щеше да знаеш, че в Северна Америка неточността на оракула се е увеличила с още единадесет минути.

Люк сякаш не я чу.

— И дойде направо тук? Не си спирала никъде по пътя? — Той обикаляше апартамента като хванат в клетка див звяр, хитра нощна котка. Движеше се с лекота и без усилия, като танцьор.

„Той знае“ — помисли Тиса и придърпа халата около тялото си.

— Не. Дойдох направо тук. След два дни заминавам за Гърция и исках да изчакам в Ню Йорк, вместо в Лос Анджелис.

— Бях в Лас Вегас с няколко от нашите хора и някой се кълнеше, че те е видял зад волана на беемве заедно с Филип Мърсър.

— Как е възможно? — възрази тя твърде прибързано. — Не съм го виждала.

Люк се изсмя и заряза учтивите обноски.

— Мисля, че си се срещнала с него. Проследила си ме до Лас Вегас и си му помогнала да избяга. Ако докажа това, ще трябва да заповядам да те убият за намесата ти.

— Намеса? — отвърна Тиса, без да обръща внимание на празната му заплаха. — Намеса в какво? Преди всичко ти не беше упълномощен да ходиш в Лас Вегас.

— Не ми е необходимо разрешение.

— Когато облечеш синята мантия на лама, тогава ще можеш да взимаш решения, Люк, а дотогава ще бъдеш под неговото разпореждане.

Той се отпусна на дивана.

— Да му го начукам на ламата! Вече не се нуждая от него. Той не е необходим на никого от нас. Наблюдателите се придържат към задачите си. Ламата иска от нас да бъдем само такива. А ние трябва да подпомагаме формирането на света. Това е истинската ни съдба.

— Ние сме наблюдатели, при това от сто и петдесет години. Дори ти сигурно разбираш какви ще бъдат последиците, ако променим ролята си.

— И ти не се опита да промениш пасивната си роля, когато се свърза с Мърсър в Лас Вегас?

— А ти какво правеше там? — отклони въпроса му Тиса.

— Разследвах сеизмичен трус — самодоволно отвърна Люк. — Същото, което и ти си правила.

За да се противопостави още повече на брат си, тя беше принудена да признае за присъствието си пред хотел „Луксор“.

— Не трябваше да бъдеш там — неубедително каза Тиса. — В Калифорния имаме хроникьори, които можеше да отидат до епицентъра.

— Епицентърът се намираше в средата на секретен правителствен обект, мило момиче. Нямаше да успеят да се приближат. Аз трябваше да го направя.

— Недей да се ласкаеш. И не съм ти „мило момиче“.

— Някога беше.

— Престани! — ядоса се тя. Косата й бе залепнала за главата и температурата й се повишаваше. Чувстваше се неудобно в собствената си кожа. Тиса избърса запотените си очила. — Кажи ми защо беше там.

Той стана. Тонът му беше остър. Лесно избухливият му нрав се проявяваше.

— За да те предупредя. Преди малко ми напомни за ненамесата. Мисля, че е по-добре да се вслушаш в собствения си съвет. Знам, че си била в хотела. Не трябваше да предупреждаваш Мърсър какво ще се случи. Не че може да направи нещо, за да го предотврати, но ние оцеляваме от век и половина, като не казваме на света какво знаем. Нямаш право да го правиш.