Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Така нареченото състояние Нирвана не е покой, но висше напрежение на енергията. Не може да съществува покой, когато всичко е в движение и чрез движението съществува. Трябва да се мисли не за покой, но за това как след вихрите да се съхрани равновесието. (7–260)
Блаженство, Нирвана, Божия близост и всички други равнозначни понятия, обозначаващи Висши състояния, обикновенно се разбират в земен смисъл. Така например, когато става дума за блаженство, това ще бъде непременно блажена самозабрава и наслаждение от някакъв бездеятелен отдих. Но може ли да се съпоставя Божията близост с бездействието и изпадането в забрава? Такова съотношение е противно на самия смисъл на приближаването към Висшето Начало. Такова приобщаване към Висшето, такова преображение на висшите енергии преди всичко подбужда към усилено напрежние на всички сили. Но когато човек е в свръхмерно напрежение, той не може да се самозабрави. (8–644)
Нирвана е едно от най-често изопачаваните понятия. Хората се опитват да я представят като нещо аморфно, разсейващо се и бездействено, но такива изопачавания нанасят вреда на еволюцията. За Нирвана хората трябва дълго и съзнателно да се готвят. Те трябва да обикнат това състояние на всевместване. (13–356)
Нирвана е висше хармонично напрежение на енергията. Паранирвана е още по-висше напрежение. Хората предполагат, че Нирвана е недостъпна за тях и че за самадхи е необходимо продължително телесно и духовно упражняване. Но да не забравяме, че човешкият организъм е съвършен микрокосмос и в него се заключават всевъзможни явления до безпределност. Всеки човек може да изживее намеци за чувството на Нирвана и Самадхи. Но такива намеци ще бъдат така скоротечни, че земното съзнание няма да успее да ги улови. Например, на човека може да му се стори, че той безпричинно губи съзнание или пламва в необясним огън, или сякаш изгубва телесното си тегло. Има много явления, които са забележими само за разширеното съзнание, но само изключителните избрани могат да осъзнаят ставащото. Измежду многото достижения на науката все още не е произнесено заклю-чението, че всеки човек може да се приобщи към висшите усещания, но той е длъжен да държи духа си в чистота. (13–527)
ПРАКТИЧЕСКИ НАПЪТСТВИЯ
Не се ожесточавайте духом, но разберете присъствието на Голямото в малкото. Знанието не идва бързо, ако духът се вълнува.
Не разгръщайте случайни книги. (1–22.ІІ.21)
Всяка принесена жертва ви издига с едно стъпало по-нагоре. И ако аз ви предложа злато, монети или скъпоценни камъни, откажете. (1–1.ІІІ.21)
Укрепете в съзнанието си нашето присъствие във вашия живот. Нека сърцето бъде за вас главният съдия и източник на сила на вашата вяра. (1–2.ІІІ.21)
За да се устреми духът, трябва да се изгонят ненужните мисли и да сте готови да приемете вълните от вибрации, изпращани от нас. (1–10.V.21)
Моли се на Христа и умей да намираш радост в обръщането към Твореца. Само чистата мисъл остига до нашето ухо. (1–27.V.21)
Пазете се от гняв и съмнение. Против гласа на духа не вървете. Заглушете мирските гласове. Не обвинявайте другите заради постъпките, извършени поради невежество. Много са тъмните и трябва да се прощава. (1–29.V.21)
Съумейте, бидейки ученици, да устоите против раздразнението. Моят ученик трябва да има добро око. Трябва в увеличително стъкло да се гледа на всичко добро и десетократно да се намаляват проявите на несъвършенство, иначе ще си останете предишните. (1–15.VІ.21)
Трябва да се върви по свой път. (1–21.VІ.21)
Учениците не трябва да съдят прибързано. Не само чети, но и размишлявай. (1–23.VІ.21)
Вратите на духовния свят са отворени за всекиго. (1–26.VІ.21)
Не бързайте! Дори и когато се кове желязото е нужно време. (1–31.VІІ.21)
Духовната страна винаги страда, когато имате твърде много вещи. (1–13.Х.21)
Обръщайте се към своя Ръководител не с въпрос, а с твърдение. (1–26.Х.21)
Укрепи в съзнанието си мисълта за щастието да се живее и нишката на пътя няма да се прекъсне. Химните към Твореца не само в храма се възнасят. Восъкът за свещите се топи в трудовото ежедневие. (1–28.Х.21)
Възкачилият се на върха не тъгува за цветята в низините. (1-З0.Х.21)
Мъглата се стеле в подножието на планината, а върхът винаги е огрян от слънчевите лъчи. (1–2.ХІ.21)
Когато са налице условия за щастлив земен живот, духът няма да влезе в отредения му храм. (1–4.ХІ.21)
И преди потопа хората са се женили, пирували и търгували, а Ной вече е избирал дъбовете за своя Ковчег. (1–20.ХІ.21)
По-добре е да вървиш нощем с водач, отколкото да търсиш сам пътя в тъмнината. (1–22.ХІ.21)
По-добре е да имаш яростни врагове, отколкото гнили приятели. (1–23.ІІ.22)