Блуждаещи огньове (Загадката, разказана от бедния свещеник на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блуждаещи огньове (Загадката, разказана от бедния свещеник на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на бедния свещеник. Спомените го връщат към едно живописно селце в Кент — първата му енория, Обитателите на селото са преследвани от проклятие, а старата църква и гробището зад нея крият страховити тайни.
Преди години група тамплиери са били коварно подмамени и оставени да загинат в близкото тресавище.
Има ли нещо вярно в преданието, че загиналите рицари са носели със себе си легендарното съкровище на тамплиерите, изчезнало безследно след обявяването на ордена извън закона? Защо младите жени в селото са обречени на ранна смърт? Свещеникът е решен да извади на бял свят мрачната тайна — но на каква цена?
Тишината беше подтискаща.
— Как те наричат? — извика монахът към тъмнината.
Филип внезапно изстина. Не знаеше дали гласът беше вън от главата му или в нея. Отначало се чу кикотене, злобен подигравателен смях. — Разкарай се, монахо! — просъска гласът.
— Как те наричат? — повтори Анселм.
— Лайна и нечистотии. Мръсотия и боклук. Измий се, монахо!
Филип отново се опита да повдигне глава.
— Не, не! — прошепна Анселм. — Няма нищо, Филип. Нищо няма да видиш. Аз чувам същия глас като теб.
— Развратен монах! — подиграваше се гласът. — Глупав и ужасен!
— Така става винаги — прошепна Анселм. — В името на Исуса — произнесе той — млъкни и отговори на въпроса ми. Как те наричат?
— Името ни е Легион, защото сме мнозина.
— Още веднъж те призовавам, как те наричат?
— Романел, бивш свещеник.
— Призовавам те да ми кажеш истината. Защо си тук?
— Обвързан съм с това място. — Сега гласът беше уморен. — Обвързан от прегрешенията си.
— От злото, което си сторил ли? — попита Анселм. — Отговори ми.
— От злото, което сторихме.
— И какво е то?
— Свещеникът знае.
— За отец Филип ли говориш?
— Свещеникът знае: той беше избран за изкупление.
Сега се чуха и други гласове, които викаха, молеха за милост, искаха изкупление. После настъпи тишина. Филип почака, после вдигна глава. Монахът беше коленичил до него със стиснати ръце и затворени очи. Той бързо се прекръсти и се изправи.
— Свърши ли? — попита Филип.
— Аз свърших, но с това не е свършено — отвърна монахът.
— Разбираш ли — продължи той, — с помощта на заклинанията аз мога само да разбера каква сила обитава определено място и причината тя да е там. Не мога да искам повече.
Брат Анселм излезе с Филип от църквата. Те застанаха на стъпалата и монахът се вгледа в обсипаното със звезди небе.
— За известно време ще бъде спокойно — обяви той. — Но не мога да прогоня тази сила. Ти трябва да го направиш, Филип. Трябва да има изкупление.
— Какво значи това? — попита свещеникът.
— Същото като тук, на земята, Филип — отвърна Анселм.
— Ако ти ме нападнеш и изгориш къщата ми, ще бъдеш наказан, ще бъдеш глобен и ще трябва да ме обезщетиш по някакъв начин. Това се отнася и за духовния живот. Когато е извършена голяма злина, тя трябва да бъде изкупена. Дългът трябва да бъде изплатен, да се обезщетят пострадалите. Това е твоя работа.
— Но как? — отчаяно запита Филип.
Анселм се усмихна, хвана го под ръка и го поведе през гробището към дома на свещеника.
— Мисля, че дотук си се справил добре. Затова Романел се е обърнал срещу теб, докато другите, Наблюдателите, чакат да видят дали не могат да ти помогнат.
— И какво предлагаш?
— Ще пийна още малко вино, Филип, и после ще си легна.
Призори ще си тръгна. Не искам никакво заплащане, нищо. Ще си отида, както дойдох, и ще докладвам какво съм направил на Негово преосвещенство.
— А после? — попита Филип. Монахът погледна назад към църквата.
— Днес си минал през блатата, нали? Филип кимна.
— Бил си на Хай Маунт, в имението и разбира се, тук? Мисля, че трябва да отидеш там, където е започнало всичко и там, където е свършило.
Филип го погледна изненадан.
— Лондон! — възкликна свещеникът. — Тамплиерите са дошли от тамошната си църква. Доколкото знам, архивите на ордена все още съществуват. Може би ще откриеш някаква връзка, някакъв ключ, за да разгадаеш тази мистерия. — Той си пое дълбоко дъх. — После иди в „Свети Бартоломю“, там е умрял Романел, нали? Напълно луд? Може би добрите братя пазят някакви бележки за него. И ако бях на твое място, бих направил това веднага. Накрая ще те посъветвам още две неща. Първо, каквото и да ти казва приятелят ти Стивън… Така се казва, нали?
Филип кимна.
— Стивън е като другите — той ламти за това нещастно съкровище.
— И второ? — попита Филип.
— Щом веднъж намериш ключа, какъвто и да е, изгори църквата до основи заедно с къщата. Пречисти я с огън и построй нещо друго. Нещо, което ще помогне да се изкупят ужасните деяния, извършени тук.
Филип се канеше да продължи, но монахът хвана ръката му. Сега изглеждаше тъжен, дори изплашен.
— Това никога няма да те остави на спокойствие, Филип — добави той. — Каквото и да мислиш, каквото и да правиш, ти си свещеник. Ти си поел тази църква. Започнал си и не можеш да спреш дотук. Ти си този, който ще изкупи престъплението!
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
Бедният свещеник млъкна и погледна към спътниците си. Готвачът му се усмихваше, докато монахът беше почти извън себе си от вълнение.