Преродения дракон

Нинив погледна несигурно към Егвийн — Егвийн беше дваж по-несигурна и от нея. — след което си пое дъх и отвори уста.

— Майко, ще има ли други наказания за нас? Освен това, на което вече ни осъдихте?

Амирлин ги погледна през рамо; очите и бяха потънали в сянка.

— Други наказания? Би могло и така да се нарече. Някой може би ще каже, че съм ви направила подарък, като съм ви издигнала. Но сега ще разберете наистина как бодат тръните на тази роза. — Тя закрачи енергично към стола си, седна и сякаш отново изгуби припряността си. Или я обзе несигурност.

Несигурност у Амирлин? Стомахът на Егвийн се сви. Амирлинския трон винаги беше уверена, винаги тържествено съсредоточена в средоточието на своя път. Амирлин беше самото олицетворение на духовна сила. Като я виждаше сега така разколебана — като момиче, което знае, че трябва да се хвърли във вира с главата надолу, но няма никаква представа нито колко е дълбок, нито дали дъното му е тинесто, или скалисто — като виждаше всичко това, Егвийн се вледени до мозъка на костите си. „Какво иска да каже с този истински бодеж на тръните? О, Светлина, какво смята да прави с нас?“

Амирлин заопипва замислено една черна гравирана кутия на масата и погледът й сякаш премина през нея.

— Въпросът е на кого мога да се доверя — промълви тя. — Най-малкото, би трябвало да вярвам на Леане и Шериам. Но смея ли? На Верин? — Раменете й се разтърсиха в къс, безмълвен смях. — Та аз вече съм доверила на Верин повече дори от живота си, но докога ли ще продължи? На Моарейн? — За миг се умълча. — Винаги съм вярвала, че на Моарейн мога да се доверя.

Егвийн се присви притеснено. Колко ли знаеше Амирлин? Такова нещо не можеше да попита, не и Амирлинския трон. „Знаете ли, че един младеж от моето село, мъжът, за когото мисля, че ще се омъжа един ден, е Прероденият Дракон? Знаете ли, че две от вашите Айез Седай му помагат?“ Във всеки случай бе сигурна, че Амирлин не знае, че го е сънувала снощи, как бяга надалеч от Моарейн. Поне си мислеше, че е сигурна. Запази мълчание.

— Но за какво говорите? — настоя Нинив. Амирлин вдигна очи към нея и тя смекчи тона си. — Простете ми, майко, но ще бъдем ли наказани повече? Не разбирам тези ваши думи за доверието. Ако искате моето мнение, човек не може да се довери на Моарейн.

— Това е твоето мнение, така ли? — каза Амирлин. — Една година си прекарала извън селцето си и вече смяташ, че познаваш достатъчно от света, за да знаеш на коя Айез Седай можеш да се довериш и на коя не? Като младо моряче, едва научило се да вдига платно!