Преродения дракон

— Не съм навикнала да ми възлагат да нося послания — обяви тя и размаха сгънат пергамент в нежната си длан.

— И коя си ти, дете? — попита Моарейн.

Младата жена изправи още повече снага — нещо, което Мат тъкмо си мислеше, че е просто невъзможно.

— Аз съм Берелайн, Първата на Майен. — Тя хвърли с презрителен жест пергамента на масата пред Моарейн и се обърна към вратата.

— Почакай, дете — рече Моарейн, разгъвайки пергамента. — Кой ти даде това? И защо го донесе, след като толкова не си навикнала да носиш послания?

— Аз… не знам. — Берелайн остана на място, обърнала лице към вратата; гласът й прозвуча озадачено. — Тя беше… впечатляваща. — Отърси глава и като че ли възвърна самочувствието си. Леко се извърна и дари Руарк с пестелива усмивка. — Ти си водачът на тези айилци, нали? Битката ви разстрои съня ми. Може би ще те поканя на вечеря. Скоро, може би. — После изгледа Моарейн през рамо. — Уведомиха ме, че Прероденият Дракон е превзел Камъка. Уведомете лорд Дракона, че Първата на Майен ще вечеря с него днес. — И тя излезе с маршова стъпка през вратата; Мат не можа да измисли по точно определение за нейната царствена, макар и еднолична процесия.

— Да ми падне тя като новачка в Кулата. — Егвийн и Елейн го изрекоха почти хорово и се спогледаха ухилени.

— Чуйте това — каза Моарейн — „Луз Терин беше мой, е мой и ще бъде мой завинаги. Оставям го под ваше попечителство, да ми го пазите, докато се завърна.“ Подписано е „Ланфеар“. — Айез Седай обърна прословутия си хладен поглед към Мат. — А ти си въобразяваше, че е свършено? Ти си тавирен. Мат. Нишка, по-значима за Шарката от повечето други, и прогласителят на Рога на Валийр. Нищо все още не е свършило за теб.