Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Не — поклати глава Джак. — Той е починал от нещо съвсем различно, но аз нямам идея какво е…
— Може би влагаш прекалено много емоции.
— Може би — кимна Джак. Изпитваше чувство на вина, защото още при първия случай бе пожелал най-лошото на „АмериКеър“. — Ще направя опит да се успокоя. Май няма да е излишно да почета още малко литература относно заразните болести…
— Ето това се казва дух! — похвали го Лори. — Вместо да се оставяш на стреса, ще използваш тези случаи за обогатяване на знанията. Прав си, защото в крайна сметка това е едно от големите предимства на нашата работа…
Джак направи безуспешен опит да надзърне зад маската й. Не знаеше дали младата жена не си прави майтап с него. Но не видя нищо, тъй като светлината се отразяваше в лицевия предпазител.
Обърна се и тръгна към масата на Чет. Приятелят му беше в мрачно настроение.
— По дяволите! — процеди той. — Ще ми трябва цял ден, за да проследя пътя на куршумите по начина, по който го иска Бингъм! Защо сам не го направи, да го вземат мътните?
— Ако имаш нужда от помощ, само свирни — рече му Джак.
— Май ще го направя — кимна приятелят му.
Джак се освободи от защитния костюм, облече нормалните си дрехи и включи зарядното устройство в контакта. После тикна под мишницата си досиетата на Лопес и Лагенторп и разтвори папката на Хестър. Бързо откри това, което му трябваше — името на сестра, регистрирана на същия адрес. Вероятно двете си разделяха наема на едно общо жилище. Преписа си телефона и се огледа за Вини, който тъкмо излизаше от помещението с хладилните камери, където беше оставил тялото на Лагенторп.
— Къде са пробите от двете аутопсии?
— Спокойно, аз имам грижата за тях — отвърна Вини.
— Искам да ги взема горе — поясни Джак.
— Сигурен ли си? — изгледа го помощникът му. Доставката на пробите за различните лаборатории беше едно от любимите му занимания, тъй като му даваше достатъчно време за чаша кафе.
— Сигурен съм — кимна Джак.
Получил пликчетата с пробите, той ги прибави към двете папки и тръгна за кабинета си. Но преди да стигне дотам, направи две отклонения. Първото беше в микробиологическата лаборатория на Агнес Фин.
— Впечатлена съм от туларемията, която откри вчера — посрещна го с комплимент Фин.
— Не знам защо всички ме поздравяват за нея — сви рамене той.
— Виждам, че имаш нещо за мен — рече Агнес, спряла поглед на купчината проби, която стърчеше изпод мишницата му.
— Разбира се, че имам — кимна Джак, измъкна пробите на Лопес и ги постави върху бюрото. — Това е друг случай на вероятна туларемия. Очаквай още една проба, но Лори Монтгомъри още не е приключила с аутопсията. Искам и двете да бъдат подложени на тест за туларемия.
— Няма да е трудно, защото външната лаборатория проявява голям интерес към случая, особено след изследванията на Хард. Сигурна съм, че ще получа резултатите още днес. Друго?
— Другото представлява загадка за мен — въздъхна Джак и започна да подрежда пробите на Лагенторп върху плота. — Нямам никаква представа от какво е починал този пациент. Зная само едно — причината не е нито чума, нито туларемия!
След това се зае да обяснява какво беше открил. Агнес прояви подчертан интерес към факта, че изследването на слюнката не е показало наличието на бактерии.
— Не ти ли мина през ума за вирус? — попита тя.
— Само дотолкова, колкото позволяват ограничените ми познания за инфекциозните болести — призна Джак. — Мина ми през ума за хантавирус, но липсват характерните кръвонасядания.
— Мога да направя съответните посявки — предложи Агнес.
— Добре — кимна Джак. — А през това време аз ще прочета няколко тома с описания на заразните болести. Кой знае, може пък да ми дойде някоя друга идея…
— Ще ме намериш тук — увери го Агнес.
Джак излезе от микробиологията и се насочи към хисто-логическата лаборатория на петия етаж.
— Събудете се, момичета — извика една от лаборантките. — Имаме посетител!
Просторното помещение се огласи от весел смях.
Джак също се усмихна. Винаги му беше приятно да идва тук. Жените зад лабораторните маси винаги бяха в добро настроение. Най-много му харесваше Морийн О’Конър — червенокоса красавица с едър бюст и дяволит блясък в очите. Очите му пробягаха по масите и със задоволство се спряха на стройната й фигура. Приведена над масата, Морийн бършеше ръцете си в кърпа, а предницата на престилката й беше оцветена във всички цветове на дъгата.
— Добре дошъл, доктор Степълтън — поздрави с приятен контраалт тя. — Какво можем да направим, за да удовлетворим желанията ви?