Елантрис

— Имаш доста обширни познания за двореца — отбеляза Карата.

Раоден замълча, защото не знаеше какво да отговори, без да се издаде.

Баща му беше показал прохода, когато принцът беше дете, и приятелите му веднага решиха, че е неудържимо притегателен. Въпреки забраните, че тунелът е само за спешни случаи, двамата с Лукел си играеха вътре с часове.

Естествено, сега проходът му се струваше по-тесен. Имаше място колкото да минат.

— Ела — каза той, като вдигна фенера и тръгна странично. Пътят до стаята на Ядон не беше дълъг. Тунелът всъщност беше доста къс, въпреки че въображението му говореше друго. Проходът се издигаше остро към втория етаж и водеше право в кралските покои.

— Това е — каза Раоден, щом стигаха до края. — Ядон си е легнал и въпреки параноята си спи доста дълбоко. Може би тъкмо здравият му сън я причинява. — Той отвори вратата, която бе покрита с гоблен. Голямото легло на Ядон беше тъмно и тихо, но на светлината от открехнатия прозорец се виждаше, че кралят наистина е там.

Раоден се напрегна, взрян в Карата. Жената удържа на думата си. Тя дори не погледна към спящия крал, а продължи към вратата. Раоден въздъхна облекчено и я последва.

Тъмният коридор свързваше покоите на Ядон със стаите на стражите. Десният проход водеше към казармата, а левият към стая със стражи и останалата част от двореца. Карата тръгна право към казармата, а босите й крака не издаваха нито звук по каменния под.

Раоден я последва и нервността му се върна. Беше решила да не убива баща му, но се насочваше към най-опасната част от двореца. Един по-силен звук и щяха да се появят десетки войници.

За щастие промъкването по каменния коридор не изискваше специални умения. Карата отваряше тихо вратите по пътя им и ги оставяше леко открехнати, така че Раоден да се промушва, без да ги докосва.

Коридорът се преля в друг, който водеше към жилищни помещения. Покоите на нисшите офицери и стражите, които имаха семейства. Карата посегна към една врата. Беше на единична стая на семеен страж. Звездната светлина осветяваше легло до едната стена и дрешник до другата.

Раоден потръпна нервно, чудейки се дали Карата не иска да докопа оръжието на някой спящ страж. Това беше лудост. От друга страна, промъкването в покоите на параноичен крал не беше признак за умствена стабилност.

Карата продължи напред и Раоден осъзна, че не е дошла за оръжието на стража, защото него го нямаше. Леглото беше празно, чаршафите измачкани. Карата се спря пред нещо, което не бе забелязал в началото. Дюшек на пода, на който спеше дребна фигурка, очевидно дете. Чертите и полът му не се различаваха в мрака. Карата коленичи до детето и остана неподвижна за момент.

След това махна на Раоден да излизат и затвори внимателно вратата. Принцът вдигна вежди въпросително и тя му кимна. Можеха да си тръгнат.

Измъкването вървеше в обратен ред. Раоден се провираше през вратите, а Карата го следваше и ги затваряше. Принцът почувства облекчение колко лесно се развиват нещата, поне докато не се озоваха в коридора пред покоите на Ядон.