Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Точно това ми е мисълта, дангалак, точно това казвам и аз — ухили се Дау. — Едно време бяхме нещо, всеки от нас. Именити воини. Известни мъже. Страховити. Помня как брат ми казваше, че в целия Север нямало по-добър боец от Хардинг Мрачния, ни с лък, ни с меч. Нямало друга толкова стабилна ръка като неговата в целия Кръг на света даже! К’во ще кажеш за това, Мрачен?
— Хм.
— Нали, точно както и аз казвам — поклати глава Дау. — А я ни виж сега. Не само сме се търколили по шибания хълм на славата, ами направо сме се метнали в пропастта! Ходим напред-назад, където ни пратят южняците, това правим, а? Тия женчовци в панталони, тия ни нареждат! Шибаните префърцунени женчовци, големи на думи и с тънки ножлета вместо мечове!
Кучето се размърда сконфузено на седлото.
— Този Уест си разбира от работата.
— Този Уест! — изгледа го презрително Дау. — Знае само кое му е задникът и кое устата. С това може и да е с пъти повече от останалата пасмина, но пак си е мекушав, знаеш го, Куче! Не му стиска и това е! На никого от тях не им стиска! Обзалагам се, че повечето и отдалече не са виждали сражение. Мислиш ли, че имат някакъв шанс срещу войниците на Бетод? — Черния прихна в бурен смях. — Е на това му викам шега!
— То няма съмнение, че са жалки лигльовци — промърмори Тъл и Кучето не можа да не се съгласи с него. — Половината са умрели от глад, нямат сила да вдигнат оръжие, камо ли да го въртят като хората, ако въобще знаят как, естествено. Всичките, които ставаха за нещо, тръгнаха на север да търсят Бетод, обраха каймака, а на нас оставиха да остъргваме дъното на тенджерата.
— Остъргваме тенджерата с лайна, ако питаш мен. Ами ти, Три дървета? — провикна се Дау. — Скалата от Уфрит, а? Шест месеца, шест месеца беше като трън в задника на Бетод! Беше герой за всеки нормален човек в Севера! Руд Три дървета! Не човек, а скала! Човек, който никога не отстъпва! Чест ли да искаш, достойнство ли? Чудиш се какво значи истински мъж? Не търси другаде! Руд Три дървета, той е всичко това! А къде е сега той? Ей го, тича по задачи! Гази из мочурищата да търси Бетод вместо южняците, хем много добре знае, че няма да го открие там! Хванали сме се с работа за малки момченца! И трябва да сме доволни, че и това имаме, така ли?
Три дървета спря коня си и бавно го извърна към Дау. Отпусна се на седлото и прегърби рамене. Имаше изморен вид. Изгледа Дау право в очите и не отмести погледа си в продължение на цяла минута.
— Сега си отпуши ушите и поне веднъж слушай какво ще ти кажа — започна той, — защото няма да спирам да ти го повтарям на всяка миля от пътя. Светът не е какъвто ми се иска да е, много неща не са както ги искам. Деветопръстия е обратно при пръстта. Бетод се самоиздигна за крал на северняците. Шанка се готвят да слязат на тумби от планините. Много път съм извървял, много битки съм водил и съм ти се наслушал на простотиите за цял живот. И всичко това на възраст, когато трябва вече да седя с вдигнати крака и да съм заобиколен от синове, които да се грижат за мен. Както виждаш, имам по-големи проблеми от това, че ти си вечно недоволен от всичко. Ако щеш, продължавай да опяваш за миналото, Дау, щом искаш да приличаш на стара жена, недоволна, че циците й вече не сочат напред. Ако ли не, тогава просто си затваряй плювалника и си върши работата. — Три дървета огледа внимателно лицата на всеки поотделно и Кучето леко се засрами, че се беше усъмнил в главатаря си. — А колкото до това, че търсим Бетод където не е, всички знаете, че той не е човек, дето се появява там, където го очакват. Щом ни е дадена задачата да вървим напред като съгледвачи, това ще вършим, съгледвачи ще сме. — Наведе се напред на седлото. — Отсега нататък устите да са затворени, а очите — отворени. Как ви се струва това? — обърна коня и продължи напред между дърветата.
— Дадено, главатар, така да бъде — въздъхна дълбоко Дау. — Казвам, че е жалко. Само това казвам. Жалко.
— Трима са — каза Кучето. — Със сигурност са северняци, но не мога да кажа от кой клан са. И щом са тук, значи най-вероятно са хора на Бетод.
— Почти сигурно е — каза Тъл. — Напоследък са все такива.
— Само трима ли са? — попита Три дървета. — Няма причина Бетод да изпрати само трима насам. Наблизо трябва да има и други.
— Да оправим тия тримата — изръмжа Дау, — пък другите по-нататък. За това съм дошъл, да се бия.