Моето семейство и други животни

— Ще се удави! Ще се удави! — изпищя Марго, която при кризисни моменти бе винаги черногледа.

— Глупости! Не е достатъчно дълбоко — възрази Лесли.

— Казах ти, че мачтата е прекалено дълга — заядливо се обади Лари.

— Не е — озъби се ядосано Лесли. — Тоя глупак не я постави както трябва.

— Не си позволявай да го наричаш глупак! — извика Марго.

— Не може да сложиш мачта, дълга двадесет стъпки, върху леген и да очакваш да не се прекатури обади се Лари.

— Щом си толкова умен защо не взе ти да направиш лодка?

— Никой не ми е казал. Освен това се предполага, че ти си специалист, макар да се съмнявам, че ще те вземат на работа в Клайдсайд49.

— Виж ти. Лесно е да се критикува… само защото тоя глупак…

— Не го наричай глупак! Как смееш?

— Успокойте се, успокойте се, не се карайте така, милички — каза кротко мама.

— Лари се прави на толкова важен — слава Богу! Изплува — каза Марго с развълнуван глас, когато Питър изскочи на повърхността със съсипани дрехи, като плюеше вода.

Измъкнахме го на брега, а Марго бързо го заведе в къщи, за да се опита да изсуши костюма му, преди да са дошли гостите. Ние ги последвахме, като все още спорехме. Лесли, вбесен от критиката на Лари, се съблече по плувки и, въоръжен с обемист наръчник по направа на яхти, отиде да спасява лодката. Прекара останалата част от сутринта, като режеше с трион части от мачтата, докато успя да я закрепи права, но от нея бяха останали само три стъпки. Лесли бе много озадачен, но обеща да постави нова мачта веднага щом изработи точната спецификация. Затова „Тумбел-Нехранимайски“ остана вързан на пристана и се полюляваше от вълните в цялото си великолепие, наподобяващ много пъргава, макар и дебела безопашата котка от остров Ман.

Спиро пристигна рано следобед. Водеше със себе си висок възрастен човек, който приличаше на посланик. Спиро обясни, че човекът е бившият иконом на гръцкия крал, който се бил оттеглил от попрището, но Спиро го убедил да ни помогне за рождения ден. След това изгони всички от кухнята и двамата с иконома се затвориха вътре. Аз излязох навън, надникнах през прозореца и видях, че икономът се е съблякъл по жилетка и бърше чаши, а Спиро, замислено смръщил вежди, си тананика и се разправя с огромен куп зеленчуци. От време на време той се навеждаше и раздухваше силно седемте огнища със скари край стената и въглените в тях припламваха като рубини.

Първият гостенин, който пристигна, бе Теодор. Седеше пременен във файтона, облечен с най-официалния си костюм, с лъснати до блясък обуща и, специално за случая, без колекционерски принадлежности. В едната си ръка държеше бастун, а в другата грижливо увит пакет.

— Аха… хъм… Честит рожден ден! — каза той, като се ръкува с мене. — Донесох ти нещо за спомен… хъм… да… един малък дар… тоест, подарък, в чест на… хъм… празника ти.